— Но нима това не се е случило с появяването на първия от вас? — възрази Макнийл.
— Не вярвам да е имало „първи“ — отговори Облакът.
Макнийл не разбра забележката, но Кингсли и Марлоу се спогледаха и сякаш си казаха с очи: „Я го виж ти! Какво ли биха казали поддръжниците на теорията за взривовете във вселената?“
„Осигуряваме на потомците си такива защитни екрани и ги оставяме да се развиват, както им харесва. И тук трябва да ви обясня едно важно различие между вас и нас. Броят на клетките във вашия мозък почти не се изменя от момента на раждането ви. Ето защо развитието ви се свежда до това да се научите да използвате най-добре мозък с определен капацитет. Случаят при нас е съвсем друг. Свободни сме да развиваме възможностите на своя мозък, колкото пожелаем. Разбира се, вече изтощените или повредени части могат да се отстранят или заменят. Ето защо развитието ни се състои не само в разрастването на самия мозък, но и в това да се научим да го използваме за решаване на възникващите пред нас проблеми. Сега вероятно вече ви е ясно, че нашите «деца» започват от сравнително просто устроен мозък, а с течение на времето той става все по-голям и по-сложен.“
— Не би ли ни обяснил по разбираем за нас начин как създавате новите части на мозъка си? — попита Макнийл.
„Мисля, че мога. Първо, подготвям необходимите сложни молекули от наличните химически вещества. Винаги имам запас от тях. След това молекулите внимателно се поставят на повърхността на някое твърдо тяло в съответствуващ на нервната система ред. Тялото не трябва да има ниска температура на топене — ледът например не е подходящ — и трябва да е добър изолатор. Повърхността му също трябва да е добре подготвена, за да задържи «нервната структура» — мозъчното вещество, както бихте казали вие — неподвижна.
Схемата на «нервната структура», естествено, е най-трудната част от работата. Тя трябва да се изработи така, че новият мозък да действува като единно цяло при изпълнение на своите задачи. Необходимо е също така новият мозък да не започва работа самоволно, докато не получи съответния сигнал от останалата част от мозъка ми. Обменът на такива сигнали между по-възрастната и по-младата част от мозъка става по много пътища. По този начин мозъкът се включва в общата работа, но дейността му се контролира“.
— Имам още два въпроса — каза Макнийл. — Как става снабдяването с енергия на нервните ви тъкани? При хората това се осъществява от кръвта. Има ли при вас нещо подобно на нашата кръв? И второ, какъв е приблизително размерът на елементите, от които изграждате нервната структура?
Последва отговор:
„Размерът е различен и зависи от мястото и функциите, за които е предназначен. Твърдото тяло, на което се построява, бива от един-два до няколкостотин метра. Притежавам и нещо подобно на вашето кръвообращение. Доставянето на необходимите вещества става посредством потоци от газове, които постоянно се движат край отделните елементи на нервната ми система. Този поток се задвижва не от сърце, както е при вас, а от електромагнитна помпа. Трябва да отбележа, че тази помпа няма органичен характер. Тя е още един елемент, с който снабдяваме новите си организми. От помпата газовете отиват до складираните хранителни припаси, поглъщат известно количество и се отправят към нервните елементи, които приемат онова, което им е необходимо, за да живеят и работят, и в същото време изхвърлят в газовия поток непотребните продукти. Сетне потокът се връща към помпата, но преди това минава през филтър, където се прочиства от отпадъците. Този филтър прилича много на вашите бъбреци.
Голямото предимство на моето «сърце», «бъбреци» и «кръв» е, че те не са от органична материя. Щом някое от тях престане да работи, аз просто го заменям с резервно, което винаги е готово. Ако «бъбреците» ми излязат от строя, не умирам както вашия композитор Моцарт. Веднага включвам резервните. В състояние съм да приготвя нова кръв в неограничени количества.“
След малко Джо даде знак, че е свършил с предаването.
— Поразява ме удивителното сходство в начина на поддържане на живот — заяви Макнийл. — Детайлите, естествено, са твърде различни; газ вместо кръв, електромагнитно сърце и бъбреци и така нататък. Но общата структура на организма е същата.