— А начинът, по който достроява мозъка си, много напомня програмирането на електронноизчислителните машини — добави Лестър. — Направи ли ти впечатление, Крис? Все едно че съставяш нова подпрограма.
— Мисля, че приликите не са случайни. Чувал съм, че колянната става при мухите удивително прилича по конструкция на нашата колянна става. Защо? Защото очевидно съществува една-единствена добра конструкция на колянна става. Същото важи и за приликата между общите структури на всички разумни същества.
— Но защо смяташ, че това е единственият възможен принцип? — попита Макнийл.
— Знаем, че вселената е изградена въз основа на някои основни закони на природата, които науката открива или се мъчи да открие. Склонни сме да се ласкаем, когато, отчитайки някой наш успех в тази насока, твърдим, че от наша гледна точка вселената е изградена логично. Но това е все едно да впрегнеш каруцата пред коня. Не вселената следва нашата логика, а ние сме устроени съобразно логиката на вселената. Оттам идва и така наречената дефиниция на разума — способност за отражение и осъзнаване на основния строеж на вселената. А това се отнася както за нас, така и за Джо. Ето за-що имаме толкова много общи черти, можем да имаме и общи интереси въпреки различието в останалите подробности. Нашето устройство отразява вътрешната логика на вселената.
— Политиците все така настояват да се включат. Дяволите да ги вземат, ще изключа индикаторните светлини — заяви Лестър.
И той се отправи към пулта със светлините, показващи, че от различните държави постъпват съобщения. След минута се върна на мястото си, заливайки се от смях.
— Добре се е получило! — смееше се Хари, останал без дъх. — Забравил съм да изключа предавателя на десетсантиметровата вълна. Чули са всичко, което Крис каза за хващането за гърлото и така нататък. Сега, разбира се, се тресат от ярост. Е, вече всичко си е по местата, предполагам!
Все още никой не си даваше сметка докъде са стигнали нещата. Кингсли доближи таблото, завъртя няколко копчета и каза в микрофона:
— Тук Нортънстоу. Говори Кристофър Кингсли. Ако имате някакви съобщения, предайте ги.
От високоговорителя се разнесе гневен глас:
— А, ето ви най-сетне. Нортънстоу ли е? Вече три часа се опитваме да влезем във връзка с вас.
— Кой говори?
— Громър, министърът на отбраната на САЩ. Трябва да ви предупредя, че разговаряте с твърде ядосан човек, мистър Кингсли. Чакам да чуя обясненията ви за тазвечершното ви скандално поведение.
— В такъв случай страхувам се, че ще трябва да почакате. Давам ви само тридесет секунди и ако за това време не успеете да изразите мислите си в смислен вид, ще изключа приемника отново.
Гласът стана по-спокоен, но и по-заплашителен.
— Мистър Кингсли, чувал съм за непоносимия ви характер, но за първи път имам удоволствието да се уверя в това. За ваше сведение смятам, че ще бъде и за последен. Не е предупреждение. Просто ви заявявам, че ще ви отстраня от Нортънстоу. А къде ще бъдете изпратен, оставям на вашето въображение да реши.
— Бих искал да ви кажа, мистър Громър, във връзка с плановете ви за мен, че забравяте едно много важно обстоятелство.
— И какво е то, ако смея да попитам?
— Че е в моя власт, ако поискам, да унищожа целия американски континент. Ако имате някакви съмнения по този въпрос, попитайте вашите астрономи какво се случи с Луната вечерта на 7 август. Би трябвало да вземете под внимание и факта, че ще ми бъдат необходими по-малко от пет минути, за да приведа в изпълнение заплахата си.
Кингсли изключи копчето и лампата над контролното табло изгасна. Марлоу бе пребледнял, а челото и горната му устна бяха покрити със ситни капчици пот.
— Лошо се получи, Крис, много лошо! — промърмори той.
Кингсли се смути:
— Съжалявам, Джеф. Съвсем забравих, че си американец. Още веднъж те моля да ме извиниш, но не забравяй, че по същия начин бих отговорил и на онези от Лондон, и на когото и да било друг.
Марлоу поклати глава.
— Ти не ме разбра правилно, Крис. Възразих не защото Америка е моя родина. Така или иначе, чудесно знам, че просто ги плашиш. Безпокои ме само фактът, че заплахата ти може да има дяволски опасни последствия.
— Глупости. Не си струва да правиш от мухата слон. Вестниците са те научили да мислиш, че политиците са много важни хора. Те положително са разбрали, че се опитвам само да ги сплаша, но докато имат едно наум, че мога да изпълня заплахата си, няма да се решат да използват най-мощното си оръжие. Ще видиш.