По-нататъшните събития обаче показаха, че в случая не Кингсли, а, Марлоу беше прав.
Глава единадесета
ВОДОРОДНИ РАКЕТИ
Три часа по-късно вдигнаха Кингсли от сън.
— Извинявай, че те събудих, Крис, но се случи нещо важно — каза Хари Лестър. Когато се убеди, че Кингсли се е събудил напълно, той продължи: — Викат Паркинсън от Лондон.
— Не са си губили времето.
— Не можем да му позволим за говори. Това ще е прекалено рисковано.
Кингсли стоя замислен няколко минути, след което очевидно взе решение.
— Мисля, че трябва да поемем този риск, Хари, но ще стоим край него по време на разговора. Трябва да сме сигурни, че няма да изпусне нещо. Виж какво. Макар да съм наясно, че ръката на Вашингтон е твърде дълга, убеден съм, че на нашето правителство никак няма да му е приятно да получава нареждания какво да прави на собствената си територия. Следователно започваме борбата с едно преимущество — на наша страна е чувството за солидарност на нашите сънародници. Ако не позволим на Паркинсън да говори, ще загубим това преимущество. Хайде да отидем при него.
Събудиха Паркинсън и му съобщиха за разговора. В допълнение Кингсли каза:
— Вижте какво, Паркинсън, ще говоря съвсем откровено. От наша гледна точка играхме играта съвсем честно. Вярно, поставихме твърде много условия, преди да се заселим тук, и настоявахме те да бъдат изпълнени. В замяна на това съвсем честно съобщавахме на вашите хора всичко, което научавахме. Вярно е също, че не винаги се оказвахме прави, но сега причината за нашите грешки е съвсем ясна. Американците също организираха център, подобен на нашия, но той бе ръководен от политици, а не от учени, и от него постъпваше много по-малко информация, отколкото от Нортънстоу. Вие чудесно знаете, че ако не бяха нашите предупреждения, броят на загиналите през изтеклите месеци щеше да е много по-голям.
— Накъде биете, Кингсли?
— Опитвам се просто да ви покажа, че макар на моменти нещата да не изглеждаха така, нашата игра бе съвсем чиста. Продължихме да я водим честно дори когато открихме действителната природа на Облака и препредадохме информацията, която получихме от него. Говоря ви всичко това, защото не мога да се примиря с напразното губене на време. Не можем да очакваме, че Облакът ще иска да поддържа контакт с нас до безкрай. Твърде дребна риба сме за него. И ще направя всичко, което зависи от мен, за да сведа до минимум брътвежа на политиците. Има още твърде много неща, които можем да узнаем. И ако нашите държавни мъже започнат с номерата, които правят по време на заседанията в Женева — по цял ден да спорят за дневния ред например, — много е вероятно Облакът да прекъсне изобщо връзката с нас. Не вярвам да си губи времето с някакви бъбриви идиоти.
— Винаги съм се ласкаел много от мнението ви за нас, политиците. И въпреки това не мога да разбера накъде биете.
— Ето какво. Викат ви от Лондон и ние смятаме да присъствуваме на вашия разговор. Ако в думите ви се долови дори намек за моето предложение за съюз с Облака, ще ви пръсна черепа с гаечния ключ. Да вървим!
Оказа се, че Кингсли има съвсем погрешна представа за действителното положение на нещата. Министър-председателят искаше да узнае само едно: смята ли Паркинсън, че ако Облакът поиска, може да изтрие от лицето на Земята цял един континент. Паркинсън отговори без никакво колебание и съвсем откровено, че подобно нещо е напълно във възможностите на Облака. Министър-председателят остана доволен и след няколко незначителни забележки прекъсна разговора.
— Много странно — каза Лестър на Кингсли, след като Паркинсън отиде да си легне. — Твърде много в тази работа ми напомня Клаузевиц10. Интересува ги единствено силата на оръжието.
— Точно така. Изглежда, и през ум не им минава, че някой може да притежава такова силно оръжие, без да има намерение да го използва.
— Особено в случай като този.
— Какво имаш предвид, Хари?
— Нима не е аксиома, че всеки чужд разум освен човешкия непременно е злонамерен?
— Предполагам, че е така. Наистина в деветдесет и девет процента от случаите, в които се говори за нечовешки интелект, той е представен като злонамерен. Обяснявал съм си го с трудността да се изгради образ на истински злодей, но може би нещата са по-дълбоки.
— Хората винаги са се отнасяли враждебно към нещата, които не разбират, а според мен политиците не са твърде наясно с това, което става. А на всичкото отгоре си мислиш, че ще повярват в дружелюбните ни връзки с Джо. Как не!
— Освен ако решат, че това е договор с дявола.
10
Карл Клаузевиц (1780–1831) — пруски генерал и военен писател Основен труд — „За войната“. Б. пр.