Първата стъпка, която правителството на Съединените щати предприе след заплахата на Кингсли и уверението на британския министър-председател в разрушителните възможности на Облака, бе да организира час по-скоро конструиране на предавател, който да може да работи с дължина на вълната един сантиметър — точно такъв, с какъвто работеха в Нортънстоу (използваха, разбира се, схемата, която бяха получили преди време от Нортънстоу). Техническите възможности на американците позволиха това да се изпълни в съвсем кратки срокове. За съжаление резултатът бе твърде обезкуражите-лен. Облакът не отговаряше на техните предавания, не можеха да се включат и в предаванията му за Нортънстоу. За това имаше две сериозни причини. Първата се дължеше на сериозни технически затруднения. От момента, в който връзката между Облака и Нортънстоу прие формата на беседа, отпадна необходимостта от бързо предаване на информация, както бе в периода, докато Облакът усвояваше човешката наука и култура. Това позволи да се намали чувствително ширината на честотната лента на предаванията, за което Облакът бе настоял. По този начин съобщенията от Земята не му пречеха да приема съобщения от другите галактики. Тази лента беше толкова тясна и мощността на предаванията — толкова малка, че американците не можеха да намерят точната дължина на вълната, на която се осъществяваше връзката. Причината, поради която Облакът не им отговаряше, бе по проста. Той не отговаряше, ако в началото на предаването не се появеше специално закодираният сигнал, а правителството на САЩ не знаеше този сигнал.
Неуспехът със свързването доведе до нови планове. Вестта за тях избухна като бомба в Нортънстоу. Донесе я Паркинсън, който един следобед се втурна в кабинета на Кингсли.
— Защо има толкова много глупаци на този свят? — извика той с безумен глас.
— Чудесно! Най-сетне и пред вашите очи започна да се развиделява — бе единственият коментар на Кингсли.
— И вие сте един от тях, Кингсли. Намираме се в ужасно объркано положение благодарение на вашия идиотизъм, съчетан с кретенизма на Вашингтон.
— Ето, Паркинсън, пийнете малко кафе и се успокойте.
— Вървете по дяволите с вашето кафе и слушайте! Нека се върнем към 1958 година, когато все още никой не бе чувал дори за съществуването на Облака. Спомнете си за надпреварата във въоръжаването, за състезанието кой първи ще се запаси с междуконтинентални ракети с водороден заряд. Учен сте и няма защо да ви обяснявам, че да изстреляш ракета на шест или седем хиляди мили разстояние от дадена точка на Земята е все едно да я изстреляш в космоса.
— Какво искате да кажете, Паркинсън?
— Искам да кажа, че нещата в тази насока в Съединените щати са стигнали далеч по-напред, отколкото британското правителство може да си представи. Чухме за това едва преди два-три дена. И го чухме, когато правителството на САЩ заяви, че е изстреляло ракети по посока на Облака.
— Какви невероятни глупаци! И кога е станало това?
— Тази седмица.
— Да отидем при Марлоу и Лестър и да решим заедно какво можем да направим, за да предотвратим катастрофата.
Оказа се, че Макнийл бе при Марлоу, така че и той взе участие в разговора. След като Паркинсън повтори своя разказ, пръв се обади Марлоу.
— Случи се! Ето от какво се страхувах, когато се скарахме онзи ден, Крис.
— Искаш да кажеш, че си го очаквал?
— Не точно това, ако става дума за подробности. Аз не можех да допусна, че са стигнали толкова напред със своите ракети. Но дори с костите си чувствувах, че нещо подобно ще се случи. Виждаш ли колко прекалено логичен си, Крие. Не познаваш хората.
— Колко ракети са изпратени? — попита Лестър.
— По наши сведения около стотина.
— Не мисля, че това има толкова голямо значение — отбеляза Хари Лестър. — Енергията на сто водородни бомби е огромна за нас, но в сравнение с енергията на Облака е направо нищожна. Все едно да се опиташ да убиеш носорог с клечка за зъби.
Паркинсън поклати глава.
— Доколкото разбрах, те не се и опитват да разбият Облака на парчета. Опитват се да го отровят.
— Да го отровят ли? Как?
— С радиоактивни вещества. Всички чухме как Облакът обясняваше какво може да се случи, ако радиоактивни вещества проникнат през защитния му екран. Чуха го и те от самия Облак.
— Да наистина. Няколкостотин тона радиоактивни вещества — това е съвсем друга работа.
Кингсли поклати замислено глава.
— Радиоактивните частици могат да предизвикат йонизация в уязвимите му места. Нека се върнем към разговора за постоянния ток, който действува в човешкото тяло, и променливия, който съществува в Облака. За пренасяне на променливата енергия на големи разстояния е необходима високоволтова система. В нашето тяло не може да възникне високо напрежение и затова то работи с постоянен ток. Но Облакът положително разполага с високи напрежения, за да осъществява добра връзка на големи разстояния. А при работа с високо напрежение няколко заредени частици, попаднали в определени места на една изолираща среда, могат да доведат до дяволски големи поражения.