— А екрана? Може би той няма да пропусне ракетите във вътрешността на Облака? — попита Марлоу.
— Според мен тъкмо това е най-подлата част от целия им план — отговори Кингсли. — По всяка вероятност екранът действува само при газообразни вещества, но не и при твърди, така че няма да може да спре ракетите. А докато те не се взривят, радиоактивни вещества няма да попаднат в Облака и според мен най-главното е да не избухнат, преди да минат през екрана.
Паркинсън потвърди.
— Точно така — рече той. — Те се насочват автоматично към всяко по-обемно твърдо тяло. По този начин ще попаднат право в нервния център на Облака. Поне такъв е замисълът.
Кингсли рязко се изправи и закрачи из стаята, като не спираше да говори:
— Все едно, планът е адски глупав. На първо място, той може и да не се изпълни, но дори да се изпълни, няма гаранция, че ще нанесе голяма вреда на Облака, камо ли да го убие. Ще последват ответни действия от негова страна. Облакът може да унищожи целия живот на Земята така безжалостно, както ние убиваме муха. Доколкото се простират моите впечатления, имам чувството, че той не е с много добро мнение за живота на планетата.
— Но винаги е бил много разсъдлив при обсъжданията — прекъсна го Лестър.
— Така е, но силната болка ще го лиши от цялата му разсъдливост. Във всеки случай не мисля, че в разговорите с нас са участвували кой знае колко много части от мозъка на Облака. Той вероятно прави много неща наведнъж. Не, не мисля, че можем да се надяваме на особено деликатно отношение към нас. И това е само едната страна на нещата. Нищо добро не ни очаква, дори да убият Облака. Прекъсването на нервната му дейност ще стане причина за избухването на взрив с колосална сила — можем да го наречем предсмъртна агония. Според нашите мащаби запасите от енергия на Облака са огромни. В случай на неочаквана смърт цялата тази енергия ще се освободи и за нас отново няма да има почти никакъв шанс за спасение. Все едно, че са те затворили във вагон с побеснял слон, че и по-лошо, както би казал някой ирландец. И накрая може би най-ужасяващата перспектива за нас ще бъде, ако като по чудо се разминем с досега изброените възможности и не загинем. Тогава ще сме принудени да живеем постоянно с газовия диск около Слънцето. И както на всички ви е ясно, това никак няма да е приятно. И така, както и да погледнем нещата, цялата тази работа ми е непонятна. На вас, Паркинсън, ясна ли ви е?
— Колкото и да е странно, за мен е ясна. Както преди няколко минути отбеляза Марлоу, винаги мислите логично, Кингсли, но в случая не е нужна логика, а познаване на хората. Да вземем например последния ви аргумент. От всичко, което чухме досега от Облака, стана ясно, че той няма намерение да напусне Слънцето до петдесет или сто години. За повечето хора това е равносилно на завинаги.
— Но това е съвсем друго нещо. След петдесет години в климата на Земята ще са настъпили големи промени, но не чак толкова сериозни, колкото ще бъдат при условие, че Облакът остане завинаги.
— В това не се съмнявам. Просто искам да ви обясня, че за повечето хора е съвършено безразлично какво ще стане след петдесет или сто години. А що се отнася до другите две възможности, те просто са решили да рискуват.
— Значи сте съгласен с мен?
— Ни най-малко. При какви обстоятелства ще се съгласите да поемете такива страшни рискове? Не, не се опитвайте да ми отговорите. Сам ще ви кажа. Ще се решите на опасни действия само когато другите възможности са още по-опасни.
— Но алтернативата не бе свързана с опасност. Съществуваше възможност да не се предприемат никакви действия и рисковете щяха да бъдат избегнати.
— Свързано беше с риска да станете диктатор на целия свят!
— Абсолютна глупост! Замесен съм от съвсем друго тесто. Единствената ми агресивна черта е нетърпимостта ми към глупаците. Нима приличам на диктатор?
— Да, Крис — обади се Марлоу и побърза да добави. — Ако питаш нас, не приличаш, разбира се, но от гледна точка на ония от Вашингтон си. Когато човек разговаря с тях като с умствено изостанали ученици и когато се оказва, че този човек държи в ръцете си непозната досега сила, можеш ли да го осъдиш за няколко прибързани извода?