— Боже мой, Крис! Не бива да говориш такива неща. Няма да го умилостивиш с подобни съобщения.
— А защо не. Ако смята да ни подложи на репресии, поне да си кажа всичко.
В това време в лабораторията влязоха Марлоу и Паркинсън.
— Вярвам, ще се зарадвате да узнаете, че току-що Крис се опита да умилостиви Облака — посрещна ги Лестър.
— Господи, да не е тръгнал по стъпките на Аякс? Паркинсън внимателно се вгледа в Марлоу.
— Знаете ли, че всичко това много ми напомня древните гърци! Те вярвали, че Юпитер хвърля своите мълнии, възседнал буреносен облак. Съвсем като нас сега.
— Малко странно, нали? Само дано всичко не свърши като в гръцка трагедия.
Трагедията обаче бе много по-близо до тях, отколкото предполагаха.
Не мина много и пристигна отговор на посланието на Кингсли.
„Съобщението и доводите ви са приети. От това, което казахте, разбирам, че ракетите не са били изпратени от територия в близост до вашата. Ако в следващите няколко минути не получа опровержение на вашето съобщение, ще действувам по набелязан от мен план. Може би ще бъде интересно да узнаете, че ще променя движението на ракетите обратно към Земята. Посоката ще бъде обратна, но скоростта ще остане същата. Ще сторя това в момент, в който ракетите са пролетели цяло число дни. Щом ракетите полетят към Земята, ще направя известна корекция в движението им.“
След последните думи Кингсли подсвирна леко.
— Ама че решение — прошепна Марлоу.
— Съжалявам, но нещо не разбрах — обади се Паркинсън.
— Това значи, че ракетите ще летят обратно по същия път, и то по отношение на Земята, не забравяйте.
— Искате да кажете, че ще ударят Земята.
— Именно, но това не е всичко. Ако те се върнат след цяло число дни по същия път, ще попаднат на Земята в същите точки, от които са изстреляни.
— Откъде е сигурно, че ще попаднат точно там?
— След цяло число дни Земята ще се намира в същата фаза на своето въртене.
— А какво значи по отношение на Земята?
— Това значи, че Облакът ще отчете въртенето на Земята около Слънцето — отговори Лестър.
— И движението на Слънцето към центъра на галактиката — допълни Марлоу.
— Значи онези, които са изпратили ракетите, ще си ги получат обратно, така ли? О, наистина Соломоново решение!
В този момент Кингсли, който мълчаливо бе слушал разговора, се обади:
— Съществува още една пикантна подробност за вас, Паркинсън. Движението ще бъде леко коригирано, така че не можем да предвидим къде точно ще паднат. Възможно е отклонение до сто или дори до хиляда мили. Приеми моите съболезнования във връзка с това, Джеф.
В този миг Марлоу изглеждаше по-стар от всякога.
— Можеше да бъде и по-страшно. Слава богу, Америка е достатъчно просторна.
— Ето и краят на нашата конспирация — отбеляза Кингсли. — Никога не съм вярвал в секретността и това, което направих, се връща сега върху собствената ми глава. Още едно Соломоново решение.
— Какво имаш предвид? Какъв край на секретността?
— Хари, длъжни сме да предупредим във Вашингтон. Възможността след няколко дни стотина водородни бомби Да се изсипят над Съединените щати налага да се разпръсне населението на големите градове.
— Но ако им съобщим това, ще ни разкъсат на парчета!
— Зная. И въпреки това трябва да поемем този риск. Какво ще кажете, Паркинсън?
— Мисля, че сте прав, Кингсли. Трябва да ги предупредим. Но не бива да допускаме грешки, в противен случай положението ни ще бъде безнадеждно. Необходимо е да продължаваме с този блъф, иначе…
— Няма какво да се тревожим за неща, в които още не сме се натопили. Първото, което трябва да направим, е да влезем във връзка с Вашингтон.
Кингсли включи десетсантиметровия предавател. Марлоу пристъпи до него.
— Няма да е толкова лесно, Крис. Ако нямаш нищо против, ще го направя аз. Бих искал да поговоря с тях насаме. Не ми се ще да станете свидетели на не твърде достойна сцена.
— Ще ти бъде трудно, Джеф, но щом така си решил, давай! Ще те оставим, но да знаеш, че ще бъдем наблизо, и ако имаш нужда от помощ, ние сме насреща.
Кингсли, Паркинсън и Лестър оставиха Марлоу да предаде съобщението — съобщение, съдържащо признание, което всеки съд би нарекъл държавна измяна.
След около час, бледен като платно, Марлоу се върна при останалите.
— Естествено, никак не им хареса — само каза той и не добави нищо повече.
Още по-малко се хареса на американското правителство фактът, че след два дена една водородна бомба изтри от лицето на Земята град Ел Пасо, а друга попадна в югоизточната част на Чикаго. Макар да бяха взети бързи мерки за разпръскване на населението, повече от четвърт милион американци загинаха.