Гибелта на хората при стихийно бедствие предизвиква скръб, и то дълбока скръб, но не води до гневно възмущение. Съвсем друга е реакцията, когато хората загиват в резултат на преднамерени действия на други. Думата „преднамерени“ тук е много важна. Едно преднамерено убийство може да предизвика далеч по-бурна реакция от смъртта на десет хиляди души по шосетата. Ето защо нищо чудно, че гибелта на четвърт милион души направи на правителствата по целия свят много по-силно впечатление, отколкото катастрофалните бедствия в периода на силните горещини и после в периода на силните студове. Тогава всичко се отдаваше на природните стихии. Но в очите на правителството на Съединените щати смъртта на стотиците хиляди хора вследствие избухването на водородните бомби бе направо убийство от гигантски мащаб, извършено от група отчаяни злодеи, които само за да удовлетворят собственото си честолюбие са сключили съюз с някакво си тяло в небето и са предали целия човешки род. От този миг нататък учените в Нортънстоу бяха обречени.
Глава дванадесета
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОТПЪТУВАНЕ
Историята с ракетите и водородните бомби създаде на Кингсли и неговите приятели много и непримирими врагове. Но колкото и да е странно, в същото време позицията им се укрепи значително. Връщането на ракетите бе неопровержимо доказателство за мощта на Облака. Сега никой отвъд границите на Нортънстоу не се съмняваше, че ако учените от имението поискат, Облакът ще нанесе непоправими беди на земните жители. Във Вашингтон отбелязаха, че ако до този момент съществуваше някакво съмнение относно желанието на Облака да застане на страната на Кингсли, сега вече то можеше напълно да се отхвърли. Някой дори предложи да се унищожи имението с междуконтинентална ракета. И макар да не се очакваше сериозна съпротива от британското правителство по този въпрос, предложението беше отхвърлено. Точността на попадението на ракетата беше съмнителна, а една неточна бомбардировка можеше да причини тежки и безсмислени разрушения.
Колкото и невероятно да звучи, съзнанието за тяхната макар и мнима мощ не повдигна духа на хората от Нортънстоу или поне на тези, които познаваха изцяло нещата. Към тях сега бе включен и Уайчарт. Той се бе пооправил от тежкия грип, който го бе извадил от строя в най-трудните дни. Скоро обаче будният му ум успя да отдели най-главното от подробностите. На няколко пъти дори той влезе в спор, което поразвесели останалите. Всички разбираха, че предишните сравнително спокойни дни никога вече няма да се върнат.
— Имам чувството, че тези слаби отклонения на ракетите не са случайни и имат определена цел — започна Уайчарт.
— Какво искаш да кажеш, Дейв? — попита Марлоу.
— Та нали, ако изстреляш стотина ракети, без да се целиш, те няма как да попаднат само в два града. И точно затова мисля, че не случайно са били насочени тъкмо там.
— В такъв случай — обади се Макнийл — не мога да разбера защо само две ракети попаднаха в целта.
— Може само две да са били с точен прицел, а останалите да не са попаднали на местоназначението си.
— Странни аргументи.
Уайчарт обаче не се предаваше и продължи:
— Едно ми е напълно ясно. Ако тези „неща“ имаха определена цел, те много по-лесно биха попаднали в нея, отколкото да се движат напосоки. А щом са попаднали в целта, то очевидно полетът име направляван.
— Струва ми се най-добре да попитаме самия Облак. Това е единственото правилно решение. Споровете няма да помогнат.
В този момент всички си спомниха за твърде неприятното обстоятелство, че след историята с ракетите всякаква връзка с Облака бе преустановена. И на никой не му достигаше смелост да направи опит да я възобнови.
— Едва ли такъв въпрос ще се хареса на Облака. Той сякаш ни е сърдит — отбеляза Марлоу.
Както стана ясно по-късно, Марлоу не беше прав. Най-неочаквано пристигна съобщение, че Облакът се готви да напусне Слънцето след десетина дена.
— Просто не ми се вярва — сподели Лестър с Кингсли. — Останах с впечатлението, че Облакът е твърдо решен да остане поне още петдесет години.
Паркинсън се разтревожи.
— Трябва да ви предупредя, че за нас това е извънредно неблагоприятно. Щом Облакът си отиде, с нас е свършено. Още колко време ще можем да разчитаме на връзка с него?
— Що се отнася до мощността на предавателя, можем да поддържаме връзка поне още двадесет години, че и повече, дори ако Облакът увеличи скоростта си максимално. Но съдейки по последните съобщения на Облака, няма да можем да поддържаме връзка с него, докато той увеличава скоростта си. Очевидно електрическото поле в периферната му част ще бъде силно деформирано и ще се появят много допълнителни шумове, а връзката при такива условия е неосъществима. Ето защо, докато трае ускорението, ще прекъснем предаванията си поне за няколко години.