— О господи, Лестър. Искате да кажете, че ни остават всичко на всичко десет дена, след което нищо няма да можем да направим?
— Точно така.
Паркинсън простена.
— Тогава с нас е свършено. Какво да правим?
В разговора се намеси Кингсли:
— Вероятно нищо, но можем да разберем поне защо Облакът е решил да отпътува. Променил е намеренията си, и то твърде неочаквано, за което сигурно има сериозна причина. Струва си да разберем каква е тя. Нека да видим какво ще ни отговори.
— Възможно е да не иска да разговаря с нас — забеляза мрачно Лестър.
Но те получиха отговор.
„Трудно ми е да ви обясня причините, тъй като съществуват редица неща, които са неизвестни както за мен, така и за вас. При досегашните разговори не обсъдихме въпроса за религията. Религиозните вярвания на хората според мен са твърде нелогични. Както разбирам, и вие сте на това мнение, така че не си струва да обсъждаме този въпрос. С две думи казано, религията е нелогична, защото обикновено се опитва да осмисли не-що, което се намира отвъд пределите на вселената. А вселената включва всичко и нищо не може да съществува извън нея. Идеята за «бога», който е сътворил вселената, е механичен абсурд, измислен очевидно по аналогия с човека, създаващ машина. Смятам, че по този въпрос сме на едно мнение.
Много неща още остават неразгадани. Вероятно сте се удивлявали на факта, че освен вас съществува друг разум, постигнал висока степен на развитие. Сега вече знаете, че той съществува. Аз също съм се питал дали съществува друг, по-развит интелект от моя. Доколкото ми е известно, такъв не съществува нито в нашата, нито в другите галактики. И все пак налице са редица факти, които свидетелствуват в полза на това, че такъв по-висш разум играе съществена роля в нашето съществование. Иначе кой би решил как да се държи материята? От какво се определят законите във вашата физика? Защо тези закони са точно такива?
Проблемите са изключително сложни, толкова сложни, че не съм в състояние да реша всичките. Едно е ясно — такъв разум, ако той съществува наистина, по никакъв начин не може да бъде ограничен нито във времето, нито в пространството.
Макар че тези проблеми, както вече казах, са неимоверно трудни, имам основания да смятам, че могат да бъдат решени. Преди около два милиарда години един от нас твърдеше, че ги е решил. Той го съобщи с радио-сигнал, но не успя да обясни всичко докрай, тъй като предаването бе внезапно прекъснато. Опитите да подновим контакта със съществото, за което става дума, се оказаха напразни.
Аналогичен случай се повтори отново преди около четиристотин милиона години. Току-що се бях родил и добре го помня. Приехме победоносно съобщение, че основната загадка на природата е решена. Чаках със «затаен дъх», както вие бихте го нарекли, но връзката отново беше прекъсната. Както и преди не бяха открити никакви следи от съществото, предало съобщението.
Съвсем скоро се случи отново и за трети път. Този, който известява за великото си откритие, се намира на не повече от две светлинни години оттук. Аз съм най-близкият му съсед и се налага да тръгна веднага. Ето защо заминавам.“
Кингсли взе микрофона:
— Какво се надявате да узнаете? Имате ли достатъчен запас от храна?
Отговорът гласеше:
„Благодаря за грижата. Разполагам с известен запас от хранителни химически вещества. Не е голям, но ще ми стигне, ако се движа с много голяма скорост. Щеше ми се да отложа заминаването си с няколко години, но нямам вече основания за това. Питате ме какво очаквам да узная? Надявам се да реша един стар спор.
Счита се, според мен без особени основания, че подобни необичайни явления са резултат от неестествено разстройство на нервната система, водещо до самоубийство. За същества като нас самоубийството може да означава гигантски ядрен взрив, при който всичко се разпръсква. Може би тъкмо затова не могат да се открият останки от загиналите.
Сега имам възможност да подложа тази теория на решителна проверка. Явлението, каквото и да е то, е съвсем наблизо. Ще успея да стигна до мястото само за двеста-триста години. За това кратко време останките от взрива, ако той въобще настъпи, няма да успеят да се разпръснат напълно.“
В края на предаването Кингсли огледа лабораторията.
— Е, приятели, очевидно това е последната ни, възможност да задаваме въпроси. Направете списък. Някакви други предложения?