— Какво се случва с тези типове, ако не завършат със самоубийство? Питай го няма ли някакви други предположения по този въпрос — рече Лестър.
— Интересно дали ще направи опит да унищожи Земята, напускайки Слънчевата система? — попита Паркинсън.
Марлоу кимна:
— Точно така. Възможно е да се случат три неприятности:
1. Върху Земята да попадне някоя от онези газови капсули, които Облакът изхвърля при ускорението.
2. Нашата атмосфера да бъде увлечена от Облака и да отлети заедно с него.
3. Да изгорим живи от високата температура, получена в резултат на отражението на слънчевата светлина от повърхността на Облака, както по времето на големите горещини или в процеса на освобождаване на енергия при набирането на скорост.
— Добре. Да зададем тези въпроси.
Както можеше и да се очаква, отговорите на въпросите на Марлоу бяха утешителни.
„Нито за миг не забравям тези проблеми. Смятам да изградя екран, с който да защитя Земята от първите етапи на ускорението, което ще бъде далеч по-мощно от забавянето при пристигането ми. Без този екран всичко на повърхността на вашата планета ще бъде изгорено така силно, че без съмнение животът ще изчезне от лицето й. За съжаление, закривайки Земята, този екран ще попречи и на слънчевата светлина да я огрява за около две седмици. Но не вярвам да ви причини сериозна вреда. При по-нататъшните стадии на отпътуването ми ще получите известно количество отразена слънчева светлина, но тя няма да предизвика такова силно повишаване на температурата, както при пристигането ми.
Трудно ми е да дам отговор на другия ви въпрос, тъй като при сегашното ниво на развитие на вашата наука няма да го разберете. Грубо казано, изглежда, съществуват вродени ограничения от физически характер за типа информация, която мислещите същества могат да обменят. Предполага се, че за предаването на информация, отнасяща се до най-сериозните проблеми, съществуват непреодолими пречки. Сякаш всяко разумно същество, което се опитва да предаде информация по този начин, се поглъща от пространството или по-скоро пространството се затваря около него така, че се преустановява всяка връзка с други същества.“
— Разбираш ли нещо, Крис — попита Лестър.
— Не, нищо. Но имам още един въпрос, който искам да задам.
— Вие вероятно забелязахте — започна той, — че не се опитваме да задаваме въпроси, свързани с теоретични проблеми на физиката, и факти, които не са ни известни. Този пропуск се дължи не на липса на интерес, а на намерението ни да ги зададем по-нататък. Сега се оказва, че такава възможност няма да ни се отдаде. Може би ще ни посъветвате как най-добре да използваме останалото ни време?
Пристигна следният отговор:
„Мислих вече за това. Възниква принципно затруднение. Разговорите ни се водят на вашия език и това ни принуждава да се ограничаваме в кръга идеи, които могат да бъдат разбрани при използването на вашия език, което значи, че всъщност се занимаваме с въпроси, които са ви вече известни. За никакво бързо предаване на съвършено нова информация не може да става дума, докато не научите нещо от моя език.
Да оставим настрана чисто практическите трудности, пред нас изниква и един принципен въпрос — притежава ли човекът мозък с достатъчно голям капацитет? Аз лично не мога да дам точен отговор. Ще си позволя само да отбележа, че теориите, с които обикновено обясняват появата на гениални хора, ми се струват съвършено неверни. Гениите не са биологично явление. Детето не може да се роди гениално. За да стане гений, то трябва да се учи. Биолозите, които твърдят подобни неща, не се съобразяват с фактите на собствената си наука: човекът като биологически вид не е получил в процеса на еволюцията заложба за гениалност и няма основания да се смята, че гениалността се предава от родители на деца.
Фактът, че гениите се появяват рядко, се обяснява с вероятностите. Преди да стане възрастен човек, детето трябва да учи много. Аритметични действия като умножение могат да се усвоят по различни пътища. Това значи, че мозъкът може да се развива в различни насоки, всяка от които дава възможност да се умножават числа, но с различна лекота. Тези, у които се развива в подходяща насока, наричате «силни по математика», а тези, които избират по-неудачните пътища на своя мозък, наричате «слаби математици». От какво зависи как ще се развива една личност? Убеден съм, че от случайността. Именно случайността определя дали едни ще бъдат глупаци или гении. Гений е този, на когото му е провървяло в учението. При глупаците е обратно. Обикновени хора са тези, които не са нито особено удачни, нито неудачни.“