Выбрать главу

— Не мисля, че центърът се е преместил на повече от четвърт градус — отбеляза Марлоу.

— В такъв случай излиза, че движението встрани представлява не повече от един процент от движението към нас. Изглежда, Облакът лети към Слънчевата система като куршум към мишена.

— Искаш да кажеш, Дейв, че няма никакви изгледи Облакът да мине покрай Слънчевата система, да пропусне мишената, тъй да се каже?

Три точки: Земя (E), А и B. AEB е ъгъл от около 20°. Облака се движи от A към B.

— Съдейки по споменатите вече факти, Облакът отива право към мишената, попадение в центъра. Припомнете си, че диаметърът му е вече два градуса и половина. За да мине покрай нас, страничната скорост би трябвало да е поне десет процента от радиалната. А това би означавало ъгловото преместване на центъра да е далеч по-голямо от действителното, което доктор Марлоу спомена. Другият ми въпрос е, защо Облакът не е бил забелязан по-рано, да кажем преди десет години?

— Естествено, това бе първото, за което си помислих и аз — отвърна Марлоу. — Бях толкова изненадан, че за малко да се усъмня в работата на Йенсен. Но после ми дойдоха наум много причини. Ако на небето се появи някоя ярка нова или избухне свръхнова, не само астрономите, но и най-обикновените хора ще я забележат. Но Облакът е тъмен, а не ярък и не е толкава лесно да се забележи — всяко тъмно петно на небето е добре замаскирано. Разбира се, ако закриеше някоя ярка звезда, това не би останало незабелязано. Изчезването на ярка звезда от небето не е тъй забележимо, както появата на нова ярка звезда, но все пак не би останало скрито за хилядите професионални астрономи и аматьори. В случая обаче всичките звезди около Облака се виждат само с телескоп и най-ярките са от осма величина. Това е първата неприятност. Освен това трябва да знаете, че за да разполагаме с по-добра видимост, ние се занимаваме предимно с обекти, разположени в близост до зенита, докато този Облак е твърде ниско на нашето небе. Обикновено подминаваме тази част от небето, освен в случаите, когато там се намира извънредно интересен обект, какъвто за нещастие също няма (като се изключи самият облак). Вярно е, че в южното полукълбо облакът се пада високо в небето, но обсерваториите в южното полукълбо с малките си телескопи едва се справят с немаловажните проблеми, свързани с Магелановите облаци и с ядрото на галактиката. Рано или късно облакът е щял да бъде забелязан. Случи се да е по-късно, но е можело да стане и по-рано. Това е, което мога да ви кажа.

— Късно е вече да се ядосваме — каза директорът. — Сега трябва да пресметнем скоростта, с която облакът се приближава. С Марлоу говорихме надълго и нашироко и сме на мнение, че не е невъзможно да се изчисли. Звездите по периферията на облака са частично затъмнени, както показват направените снощи от Марлоу снимки. В спектъра им би трябвало да се появят абсорбационни линии, причинени от Облака, а Доплеровият ефект ще ни покаже скоростта.

— Значи бихме могли да изчислим след колко време Облакът ще стигне до нас — присъедини се Барнет. — Но трябва да си призная, че цялата работа не ми харесва. Ако се съди по нарастването на ъгловия диаметър на Облака през последните двайсет години, излиза, че ще връхлети върху ни след не повече от петдесет-шейсет години. След колко време смятате, че ще се прояви Доплеровият ефект?

— Вероятно след около седмица. Работата не е сложна.

— Съжалявам, но не успях да разбера всичко — намеси се Уайчарт. — Не виждам защо ви е скоростта на Облака. Може направо да пресметнем след колко време Облакът ще стигне до нас. Ето, сега ще ви покажа. Струва ми се обаче, че отговорът ще се окаже много по-малко от петдесет години.

За втори път Уайчарт напусна мястото си, отиде до дъската и изтри предишните си чертежи.

— Бихте ли показали отново диапозитивите на Йенсен?

Емерсън пусна първия и после втория. Уайчарт попита:

— Можете ли да прецените колко по-голям е Облакът на втория диапозитив?

— Бих казал, че е с около пет процента по-голям. Може да е малко повече или по-малко, но е приблизително толкова — отвърна Марлоу.

— Добре — продължи Уайчарт, — най-напред да определим няколко символа.

След доста продължителни изчисления Уайчарт оповести:

— И тъй, виждате, че Черният облак ще бъде тук през август 1965 година, а може би и по-рано, ако се наложи да се променят някои от сегашните преценки.