Лиза се размърда.
— Какъв интерес е имало семейство Вааленберг към този вид изследвания?
— Не сме съвсем сигурни. Но по време на войната в Южна Африка доста хора са симпатизирали на нацистите. Знаем, че настоящият глава на семейството, сър Болдрик Вааленберг, е проявявал интерес към евгениката и е участвал в научни конференции в Германия и Австрия преди началото на враждебните действия. След войната обаче заживял в усамотение заедно с цялото си семейство.
— За да си ближе раните? — попита Пейнтър.
— Едва ли. След войната съюзниците опоскаха цяла Германия в търсене на секретни нацистки технологии. — Пола сви рамене. — Включително нашите британски служби.
Пейнтър кимна. Анна вече им беше разказала за това.
— Само че нацистите успели да заличат повечето проекти, включително и с цената на унищожаването им. Екзекутирали учени, взривявали лаборатории. Нашите хора попаднали на едно такова място в Бавария буквално минути след като било унищожено. Намерили един учен, застрелян в главата, но още жив. Преди да умре, казал някои неща за провежданите там изследвания. Нещо за нов източник на енергия, открит чрез опити в областта на квантовата физика. Били направили пробив. Ставало дума за източник на гориво с изключителна мощ.
Пейнтър се спогледа с Лиза — това почти повтаряше казаното от Анна за енергията на точка нула.
— Каквото и да са открили, успели да измъкнат тайната извън страната по тайни канали, осигурени от нацистите. Не се знае почти нищо освен името на веществото и къде се е загубила нишката.
— В имението Вааленберг? — предположи Лиза.
Пола кимна.
— А името на веществото? — попита Пейнтър, макар вече да знаеше отговора. Парченцата от мозайката започваха да се подреждат. — Зерум 525?
Пола го погледна рязко и смръщи чело.
— Откъде знаете?
— Горивото за Камбаната — промълви Лиза.
Пейнтър обаче не беше изненадан. Време беше да разкрие картите си пред Пола Кейн. Събра сили и се изправи.
— Искам да ви запозная с едни хора.
— Значи тайната за производството на Зерум 525 не е била унищожена? — възкликна Анна. — Unglaublich!
Бяха на летището в Ричардс Бей, в един хангар, където товареха с оръжия и екипировка два прашни военни джипа.
Лиза преглеждаше съдържанието на една аптечка и слушаше внимателно разговора между Пейнтър, Анна и Пола. Гюнтер стоеше до нея. Не сваляше поглед от сестра си. Дълбоки бръчки браздяха челото му. Анна изглеждаше малко по-добре след лекарството, което й беше дала Лиза.
Но за колко време?
— Камбаната е била евакуирана на север с дядо ти — обясни й Пейнтър, — а тайните на Зерум 525 очевидно са заминали на юг. Експериментът е бил разделен на две. На даден етап Вааленбергови явно са научили, че Камбаната е оцеляла. Болдрик Вааленберг — като финансов поддръжник на Аненербе — сто на сто е знаел за Granitschloss.
Пола се съгласи.
— Именно това общество е финансирало експедициите на Химлер в Хималаите.
— И след като е разбрал за Granitschloss, не му е било трудно да внедри шпиони в замъка.
Лицето на Анна беше пребледняло, но не от болестта.
— Кучият му син ни е използвал! През цялото време!
Пейнтър кимна. Вече беше обяснил на Лиза и Пола основното, докато пътуваха към летището. Болдрик Вааленберг бе дирижирал всичко, беше дърпал конците отдалеч. Вместо да открива наново топлата вода, беше оставил учените в Granitschloss, експерти по Камбаната, да продължат работата си, а през цялото време шпионите му бяха източвали информацията към него в Африка.
— След това явно е построил своя Камбана — продължи Пейнтър, — експериментирал е тайно и е създал свои собствени Sonnekonige, като се е възползвал от труда на вашите учени. Планът му е бил съвършен. Без друг източник на Зерум 525 Granitschloss е бил уязвим и в негова власт. Във всеки момент е можел да издърпа чергата изпод краката ви.
— И го направи — изръмжа гневно Анна.
— Но защо? — попита Пола. — Щом това тайно дирижиране е сработвало толкова добре?
Пейнтър сви рамене.
— Може би защото хората на Анна са се отклонявали все по-встрани от нацисткия идеал за арийското превъзходство.
Анна притисна длан до челото си, сякаш това можеше да я защити от новите факти.
— А като си помисля за недоволството сред част от нашите учени… Искаха да разрушим всичко, да споделим със света резултатите от изследванията си.