Макар и чудовищно по размери, животното не беше нито митично, нито свръхестествено.
И от това Камиси почерпи сили.
Затича по дъските към мястото, където висящата пътека минаваше близо до дървото на момчето. Откачи въжето от раницата си.
Наведе се през стоманените въжета, които служеха за парапет на дъсчения мост, и видя младежа. Подсвирна му. Момчето не сваляше очи от обикалящото под дървото чудовище, но все пак внезапният звук над главата му го стресна, то вдигна очи и видя Камиси.
— Ще те измъкна — извика тихо Камиси.
Ала не само момчето го чу.
Укуфата вдигна поглед към мостчето. Червените й очи се забиха като свредла в очите на Камиси. Зъбите се оголиха. Камиси долови в погледа на чудовището хладна пресметливост.
Същото животно ли беше нападнало Марша?
С най-голямо удоволствие би изпразнил и двете цеви на пушката си в ухилената му муцуна, но гърмежът щеше да привлече внимание. Така че вместо да стреля, той остави пушката до краката си. Щяха да му трябват и двете ръце. После извика:
— Момче! Ще ти хвърля въже. Вържи го около кръста си. Ще те изтегля.
Младежът кимна. Очите му бяха огромни, лицето — подуто от сълзи и страх.
Камиси залюля намотаното въже и го хвърли към момчето. Въжето се разви през листака. Не стигна обаче до момчето, а увисна на по-горните клони.
— Ще трябва да се покатериш!
На момчето не му трябваше втора покана. Сега, когато шансовете му да се спаси внезапно се бяха увеличили, усилията му да се изкатери нагоре получиха нов импулс. Изправи се, оттласна се и се хвана за горния клон. Изкатери се, хвана въжето и го стегна около кръста си. Движенията му бяха сръчни — явно не хващаше въже за пръв път. Дотук добре.
Камиси обра хлабината и стегна въжето за един от парапетите на моста.
— Почвам да те издърпвам! Ще се залюлееш.
— Побързай! — извика момчето, твърде силно и твърде рязко.
Камиси се наведе и видя, че укуфата е забелязала придвижването на момчето. Това бе включило инстинктите й за преследване, като на котка, която се втурва след бягаща мишка. Вече се катереше по дървото, като забиваше нокти в кората.
Нямаше време за губене. Камиси задърпа с всички сили. След секунда тежестта на момчето увисна изцяло върху ръцете му. Той се наведе и видя, че момчето се люлее като махало.
Укуфата също го наблюдаваше, очите й следяха дъгата. И продължаваше да се катери. Камиси разбра какво е намерението й. Намерението й беше да скочи и да повали момчето с тежестта си.
Задърпа по-бързо. Момчето продължаваше да се люлее.
— Wie zijn u? — внезапно излая нечий глас зад него.
Камиси се стресна и за малко да изпусне въжето. Погледна през рамо.
На пътеката стоеше висока стройна жена, цялата в черно и с хищни очи. Косата й беше руса и подстригана толкова ниско, че черепът й прозираше. Едно от по-големите деца на Вааленберг. Държеше нож.
Лошо.
Момчето под тях извика.
Камиси и жената погледнаха надолу.
Укуфата беше стигнала до мястото, където беше стояло момчето допреди малко, и се готвеше за скок. Жената се изсмя и смехът й прозвуча почти като кикота на създанието долу. Дъските изскърцаха, когато тръгна към Камиси с нож в ръка.
Грей коленичи. Пътеката пак се раздвояваше. Да тръгне назад значеше да се върне при къщата. Лявото разклонение продължаваше покрай гората над парка. Дясното водеше право към сърцето на джунглата.
Накъде да тръгне?
Оглеждаше съсредоточено ъгъла, под който падаха сенките, сравняваше ги наум с рисунъка, който беше запомнил от плазмения монитор. Дължината и посоката на сенките му бяха подсказали в най-общи линии позицията на изгряващото слънце спрямо клетката на Фиона. Оставаше му обаче да претърси голяма част от имението.
Крака затропаха по дъските и разклатиха пътеката.
Още пазачи.
Вече беше срещнал двама.
Метна пушката на рамо, претърколи се до ръба на пътеката и се прехвърли през него. Увисна на ръце за въжето и бавно се придвижи към листака. Миг по-късно трима пазачи изтрополиха над него и пътеката се разлюля. Грей стискаше въжето с всички сили.
След като пазачите отминаха, се покатери на пътеката. Докато премяташе крак на дъските, усети ритмична вибрация във въжето, за което се държеше. Още пазачи ли идваха?
Просна се по корем на дъските и доближи ухо до въжето. Трептенето имаше ясно различим ритъм, като от струна на китара. Три бързи подръпвания, три бавни, после пак три бързи. И се повтаряше.