От по-ниското си местоположение Фиона веднага забеляза Грей, който се придвижваше бавно под моста като горила в бял анцуг, наполовина скрит от листака. Подскочи изненадано и почти се изправи, но после се сети какво се очаква от нея и пак седна. Очите й го следяха. Погледите им се срещнаха.
Въпреки безстрашните й на пръв поглед ругатни, страхът личеше ясно по лицето й. И изглеждаше толкова дребничка в тази клетка! Увила бе гърдите си с ръце, сякаш така можеше да се опази. Беше научила житейските уроци по трудния начин, на улицата, и Грей разбираше, че ругатните и циничното поведение са единствената й защита срещу паниката. Черпеше сили от тях… но пък резервите й май бяха на привършване.
Тя прикри ръката си с тяло, посочи надолу и леко поклати глава. Очите й бяха ококорени от страх.
Долу не беше безопасно.
Грей огледа гъстата трева и храстите по полянката. Сенките бяха плътни. Не видя нищо, но знаеше, че Фиона не го предупреждава току-така.
„Не падай“ — това му казваше.
Грей прецени придвижването си дотук. Ако си представеше кръговата пътека като циферблат, в момента се намираше почти на осем. Ишке стоеше на дванайсет часа. Имаше да покрие още разстояние, но ръцете му се уморяваха, пръстите започваха да го болят. Трябваше да се движи по-бързо. Това придвижване на пресекулки, спирането и тръгването го убиваха. Но го беше страх, че ако забърза, ще привлече вниманието на Ишке.
Фиона, изглежда, стигна до същия извод. Стана и пак започна да рита решетките, тресеше клетката и я люлееше с тежестта си. Това позволи на Грей да увеличи скоростта си.
За жалост, действията й предизвикаха гнева на Ишке и тя свали радиостанцията от ухото си и изкрещя:
— Стига с тия глупости!
Фиона продължи да блъска решетките и да ги рита.
Грей вече подминаваше девет часа.
Ишке се приближи до вътрешния парапет — за щастие, вниманието й беше насочено изцяло към Фиона — и извади някакво устройство. Издърпа със зъби антената му и го насочи към Фиона.
— Време е да се запознаеш със Скулд. Наречена е така на северната богиня на съдбата.
И натисна някакъв бутон.
Точно под краката на Грей нещо изрева от болка и гняв. Разлюля храсталака и излезе на тревистата полянка. Още една мутирала хиена. Сигурно тежеше повече от сто и петдесет килограма, цялата мускули и зъби. Изръмжа басово, козината по извития й гръб бе настръхнала. Бърните й се изтеглиха назад, хиената излая и захапа празния въздух, вирнала нос към клетката.
Грей си даде сметка, че животното го е дебнало през цялото време. Подозираше и какво ще последва.
Забърза и подмина десет часа.
Ишке — наслаждаваше се на страха на Фиона и удължаваше жестокото си удоволствие — извика:
— Един чип в мозъка на Скулд ни позволява да стимулираме яростта и апетита й. — И натисна отново бутона. Хиената изрева и подскочи към клетката. От устата й се точеха лиги. Бе полудяла от жажда за кръв.
Така значи Вааленбергови контролираха чудовищата си.
Чрез радиоимпланти.
Подчиняваха за пореден път природата на своята воля.
— Време е да утолим глада на бедната Скулд — каза Ишке.
Грей нямаше как да стигне навреме. Въпреки това удвои усилията си.
Единайсет часът.
Толкова близко.
Но и твърде късно.
Ишке натисна друг бутон. Грей чу съвсем ясно изщракването, когато подът на клетката се отвори.
„О, не!“
Спря посред поредното залюляване. Подът-капак се отвори пред очите му и Фиона падна към лигавещото се чудовище долу.
Грей се приготви да скочи след нея и някак да я защити.
Но Фиона се беше поучила от гибелта на Райън. Беше подготвена. Улови се за най-долните пречки на клетката и увисна. Скулд скочи към ритащите й крака. Тя ги сви към корема си и се набра на ръце.
Звярът падна в тревата с недоволен вой.
Фиона се закатери и увисна от външната страна на клетката като маймунка.
Ишке се изсмя с жестоко наслаждение.
— Zeer goed, meisje. Каква изобретателност! При други обстоятелства grootvader сигурно би намерил по-добра употреба на гените ти. Но, уви, вместо това ще трябва да утолиш апетита на Скулд.
Увиснал под пътеката, Грей гледаше безпомощно как Ишке вдига пистолета.