Едно последно залюляване и той се озова точно под нея, наблюдаваше я през пролуките между дъските.
— Време е да сложим край на това — измърмори Ишке.
Наистина беше време.
Грей се набра на ръце, ритна с крака за засилка… после се преметна през ръба на дъсчената пътека като гимнастик. Петите му удариха Ишке в корема, както се беше облегнала на парапета, за да се прицели по-добре във Фиона.
Ударът и изстрелът съвпаднаха.
Грей чу как куршумът иззвънтя в желязо.
Пропуснала беше.
Ишке политна назад, а Грей я последва и се строполи на дъските. Претърколи се с ножа в ръка. Ишке беше паднала на едно коляно. Пистолетът й лежеше между тях.
И двамата се хвърлиха към него.
Дори с изкаран въздух, Ишке се оказа невероятно бърза, почти като нападаща змия. Пръстите й стигнаха до пистолета първи и тя го грабна.
Грей имаше нож.
Заби острието му в китката й, проби я и усети как върхът засяда в дъските. Ишке извика от изненада и болка и изпусна пистолета. Грей се опита да го хване, но той падна от висящата пътека.
Краткото разсейване на Грей даде на Ишке достатъчно време да освободи прикованата си към дъските китка. Тя се засили, подпряла се на другата си ръка, и ритна Грей в главата.
Той успя да се дръпне, но кракът й го удари в рамото толкова силно, сякаш го беше забърсала бронята на състезателна кола.
Преди да се е изправил, тя се метна към него и замахна с ръка към лицето му, опитваше се да го ослепи с върха на острието, което стърчеше от китката й. Той я хвана за лакътя в последния момент, изви го и двамата се озоваха на ръба на пътеката.
Грей не направи опит да спре.
Вкопчени един в друг, двамата паднаха през ръба.
Но Грей успя да се захване с лявото си коляно за едно от подпорните въжета. Тялото му се разтресе и спря, залюля се. Ишке не успя да се задържи.
С главата надолу, Грей я гледаше как пада, как кърши клони по пътя си и как тупва в тревата.
Грей се изкатери на пътеката и се просна по корем.
После, колкото и да не беше за вярване, видя как Ишке се изправя. Залитна, но веднага възстанови равновесието си. Глезенът й изглеждаше изкълчен.
Нещо изтрополи близо до Грей и го стресна.
Фиона скочи до него.
Докато Грей се беше бил с Ишке, момичето явно се беше изкатерило върху клетката, после беше използвало въжетата, за да се добере до пътеката. Забърза към него; тръскаше лявата си ръка и примижаваше. Раната, нанесена й по-рано от Ишке, отново се беше разкървавила.
Грей погледна към полянката.
Русата жена го гледаше. Гледаше го така, сякаш искаше да го убие с голи ръце.
Ала не беше сама на полянката.
Скулд се приближаваше към нея изотзад, муцуната й бе ниско до земята. Приличаше на акула, подушила кръв.
„Каквото повикало, такова се обадило“, помисли си Грей.
Но Ишке само вдигна здравата си ръка към чудовището. Огромната хиена спря рязко, вдигна нос, като продължаваше да се лигави, и потърка муцуната си в дланта й като свиреп питбул, който се подмазва на жестокия си господар. После изръмжа и легна по корем.
Ишке и за миг не свали очи от Грей.
Закуцука напред — към пистолета си.
Грей бързо се изправи, стисна Фиона за рамото и я бутна напред.
— Бягай!
Не й трябваше втора подкана. Хукнаха по кръговата пътека. Момичето буквално летеше, черпеше сили от страха и адреналина. Стигнаха до изхода.
Фиона взе завоя, хванала се за един от подпорните лостове, за да не изгуби равновесие при рязката смяна на посоката. Грей последва примера й. Едва беше взел завоя, когато от подпорния лост изскочи искра, чу се изстрел и звънтеж едновременно.
Ишке стреляше.
С подновени сили двамата затичаха по-бързо по правия участък, увеличаваха разстоянието между себе си и куцащата с пистолета. След минута стигнаха до отклонение и Грей реши, че май и този път са се измъкнали. Предпазливостта надмогна паниката.
Спряха на същия кръстопът, където Грей беше спрял преди. Накъде да тръгнат? Ишке сигурно вече беше вдигнала тревога — освен ако радиостанцията й не се беше повредила при падането, но Грей не можеше да разчита на това. Трябваше да приеме, че между него и външния свят вече се стичат въоръжени пазачи.
Какво ли ставаше с Монк? Какво означаваха изстрелите, заради които Ишке беше отпратила охраната си? Жив ли беше, мъртъв, или заловен отново? Имаше твърде много неизвестни величини в уравнението. Трябваше му място, където да се скрие и да изчака следата му да изстине.