Къде обаче?
Плъзна поглед по пътеката, която водеше към господарската къща.
Никой не би се сетил да ги търси там. Освен това в къщата имаше телефони. Ако се добереше до външна линия… и с малко късмет можеше дори да разбере нещо повече за това какво, по дяволите, ставаше тук…
Но това си беше чиста фантазия, разбира се. Къщата беше като крепост, никога нямаше да се вмъкнат в нея.
Фиона забеляза накъде е насочен погледът му.
Дръпна го за ръкава и измъкна нещо от джоба си. Две карти за игра на верижка. Вдигна ги пред лицето му.
Не бяха карти за игра.
Бяха карти с код.
— Отмъкнах ги от оная кучка — каза Фиона и се изплю. — Ще ме трепе тя.
Грей взе картите и ги огледа. Спомни си как Монк беше смъмрил Фиона, че не е свила ключовете на музейния директор, когато се озоваха затворени в криптата на Химлер. Явно момичето беше взело присърце думите му.
Грей присви очи и отново огледа господарската къща.
Благодарение на малката джебчийка вече имаше ключ за крепостта.
Но какво да прави?
13.
Зерум 525
Пейнтър седеше по турски в колибата от кални тухли и плетени треви, заобиколен от карти и схеми. Въздухът миришеше на тор и прах. Ала малкият зулуски бивак беше идеалният стратегически център за действията им, само на десет минути от имението Вааленберг.
На почти равни интервали хеликоптери на охраната излитаха от имението и прелитаха над бивака да патрулират, но Пола Кейн добре се беше погрижила за маскировката. От въздуха малкото селце досущ приличаше на поредния временен бивак на номадските зулуски племена, които си изкарваха с мъка прехраната по тези места. Никой не би се досетил за съвета, който се провеждаше в една от колибите.
Бяха се събрали да организират ресурсите си и да изготвят стратегия.
Срещу Пейнтър един до друг седяха Анна и Гюнтер. Лиза и сега се беше настанила непосредствено до Пейнтър — държеше се плътно до него още откакто пристигнаха в Африка. Лицето й бе стоически безизразно, но очите — тревожни. В дъното на колибата майор Брукс стоеше прав в сенките, нащрек както винаги, дясната му ръка беше върху кобура с пистолета.
Всички внимателно слушаха доклада на Камиси, бивш надзирател в ловния резерват. До него, приведени напред и глава до глава, бяха и най-изненадващите попълнения в сбирката им.
Единият беше Монк Кокалис.
Пейнтър беше решил, че получава халюцинации, когато видя Монк да влиза в бивака заедно с един изтощен и очевидно страдащ от посттравматичен шок младеж, и двамата водени от Камиси. През последния час Монк им беше разказал историята си, отговарял беше на въпроси и беше запълвал празнини.
Анна се взираше в руните, които Монк току-що беше нарисувал. Очите й бяха кървясали. Тя протегна потрепваща ръка към листа.
— И това са всички руни, открити в книгите на Хуго Хирцфелд?
Монк кимна.
— Онзи дъртак се държеше така, сякаш са дяволски важни, критични за следващата фаза на плана му.
Анна вдигна поглед към Пейнтър.
— Доктор Хуго Хирцфелд е ръководел оригиналния проект. Смятал е, както вече споменах, че е разгадал тайната на Камбаната. Провел един последен експеримент, тайно, на който присъствал единствено и само той. Таен експеримент, при който уж било създадено съвършеното дете, без никакви недъзи или признаци за дееволюция. Един съвършен Рицар на слънцето. Но какъв е бил методът му… как го е постигнал… никой не знаел.
— А и онова писмо, което е написал на сестра си — каза Пейнтър, — от него става ясно, че откритието го е изплашило до смърт. „Истина… твърде красива, за да умре, и твърде чудовищна, за да я пуснем на свобода.“ По тази причина е скрил тайната в рунически код. Този код.
Анна въздъхна уморено.
— А Болдрик Вааленберг е бил убеден, че е в състояние да разгадае кода и сам да се добере до изгубеното знание, достатъчно убеден, за да разруши Granitschloss.
— Мисля, че е имало и нещо друго, а не просто убеждението му, че вече не сте му необходими — каза Пейнтър. — Според мен ти беше права. Вашата група се е превърнала в заплаха заради желанието ви да разкриете всичко и да се присъедините към научната общност. А той вече е бил толкова близо до съвършенството, до кулминацията на арийската мечта, че не е можел да рискува повече с вас.