— Да не караме grootvader да ни чака — тъкмо казваше братът.
— Веднага слизам. Само искам да проверя как е Скулд. Да съм сигурна, че се е върнала в клетката си. Беше доста възбудена и объркана и ме е страх да не се нарани.
— Същото може да се каже и за теб, сладка zuster.
Фиона проточи врат още малко. Братът погали сестра си по бузата, някак твърде интимно, направо зловещо.
Ишке наклони глава да се наслади на милувката, после се отдръпна.
— Няма да се бавя.
Брат й кимна и тръгна към главния асансьор.
— Ще предупредя grootvader. — Натисна бутона и вратите се отвориха.
Ишке тръгна в друга посока, към задната част на къщата.
Фиона я последва бързо. Стискаше тазера в джоба си. Ако можеше да спипа тая кучка насаме и да я накара да говори…
Слезе на бегом по стълбите, после забави крачка. Ишке вървеше по голям коридор, който, изглежда, пресичаше цялата сграда.
Фиона я следваше от разстояние, с наведена глава, стиснала бърсалката до гърдите си както монахините стискат библията. Вървеше с малки крачки като истинска мишчица. Ишке слезе по късо стълбище, всъщност само пет стъпала, подмина двама пазачи и продължи по друг коридор вляво.
Фиона ускори крачка като притеснена слугиня, която закъснява за някаква поставена й задача. Вървеше приведена, почти невидима във възголямата си униформа.
Стигна до късото стълбище.
Пазачите не й обърнаха внимание — стояха изпънати по устав, явно вдъхновени от миналата току-що покрай тях господарка. Фиона слезе на бегом по петте стъпала. Стъпи на долното ниво и видя, че коридорът е празен.
Спря.
Ишке не се виждаше никъде.
Заля я смесица от ужас и облекчение.
„Дали да не се върна в стаята? И да се надявам, че всичко ще се нареди от само себе си?“
Спомни си зловещия смях на Ишке — и точно тогава гласът на жената се чу рязко и отблизо. Идваше иззад една двойна декоративна врата от стъкло и ковано желязо вдясно.
Нещо много беше ядосало Ишке.
Фиона забърза нататък. Ослуша се пред вратата.
— Месото трябва да е кърваво! Прясно! — викаше Ишке. — Или искаш тебе да набутам при нея!
Изломотени извинения. Отдалечаващи се на бегом стъпки.
Фиона се наведе по-близо и опря ухо на стъклото.
Грешка.
Вратата се отвори рязко и я цапна по главата. Ишке изхвърча отвътре и налетя право върху нея.
Фиона реагира инстинктивно — включи старите си умения. Дръпна се и се сви на топка — не бяха нужни големи актьорски умения, достатъчно я беше страх.
— Гледай къде вървиш! — изфуча Ишке.
— Ja, maitresse — изписка тя и се сви още повече.
— Махни ми се от пътя!
Фиона се паникьоса. Накъде да тръгне? Ишке сигурно се чудеше защо прислужницата се е озовала тук. Вратата все още беше отворена. Фиона се поизправи, заобиколи Ишке и с поклони хлътна през вратата, само и само да се махне от пътя й.
Ръката й посегна към скрития тазер… отне й само миг да пусне при него онова, което беше свила от джоба на Ишке. Не го беше направила съзнателно, а от чист рефлекс. Глупаво. А сега забавянето щеше да й струва скъпо. Преди Фиона да е измъкнала тазера, Ишке изруга и тръгна по коридора. Тежката врата от метал и стъкло се затвори с трясък.
Фиона се сви, ругаеше сама себе си. И сега какво? Трябваше да изчака малко, преди да излезе. Щеше да е твърде подозрително, ако пак я хванеха по дирите на Ишке. Пък и тя знаеше накъде е тръгнала Ишке. Към асансьора. За жалост, Фиона не познаваше разположението на къщата достатъчно добре, за да тръгне по друг път към централното фоайе и да я причака там.
Усещаше, че всеки момент ще се разплаче, гърдите й едва удържаха смесицата от страх и безпомощност.
Беше провалила всичко.
Обзета от отчаяние, тя чак сега забеляза къде е попаднала. Помещението беше ярко осветено — от естествена светлина през стъкления таван. Изглежда, беше нещо като кръгъл вътрешен двор. Гигантски палми се издигаха в центъра и протягаха корони към стъкления купол. Масивни колони поддържаха високия таван и оформяха дълбоки ниши помежду си. Три зали, високи колкото централния двор, се отваряха встрани като параклиси покрай църковен кораб, оформяйки кръст.
Само че това тук не беше място за покаяние и молитви.
Най-напред я порази миризмата. Гадна. Воня на касапница. Крясъци и проточени стонове ехтяха из помещението. Любопитството я накара да пристъпи напред. Три стълби се спускаха към централния двор, но персонал не се виждаше никъде. От човека, който беше избягал след виковете на Ишке, нямаше и следа.