О, Боже…
Фиона стоеше в центъра на двора до малък фонтан. Тръгнала беше да търси друг изход. Все трябваше да има някакъв изход, нали?
Замръзна.
За миг всичко потъна в тишина — животните се бяха стреснали от спирането на иначе постоянното жужене на генераторите. Или пък просто усещаха, че властта преминава в техни ръце.
Зад нея изскърца врата.
Фиона бавно се обърна.
Една от чудовищните хиени беше бутнала с нос вратата на клетката си и решетката от метал и стъкло зееше отворена наполовина. Спирането на тока беше размагнетизирало ключалките. Звярът бавно излезе от клетката. Кръв се стичаше по муцуната му. Беше хиената с бедрената кост. Ниско ръмжене се проточи от гърлото й.
Фиона чу и други звуци — минаха като вълна през менажерията. И други врати изскърцаха на железните си панти.
Остана като закована при фонтанчето. Помпата беше спряла, а с нея и водата, сякаш се боеше да не привлече вниманието към себе си.
Някъде навътре в един от страничните куполообразни параклиси се чу силен вик. Човешки. Сигурно беше нещастникът, който се грижеше за менажерията и когото Ишке беше наругала. Изглежда, поверениците му все пак щяха да получат кървавите си мръвки. Чу стъпки — някой тичаше към нея. А после чу нов писък, пълен с болка, и ръмжене и вой.
Запуши уши, за да не чуе финала — мляскането на хранещи се хищници.
Вниманието й беше насочено изцяло върху първия измъкнал се затворник.
Хиената с окървавената муцуна се приближи. Фиона я позна по едва забележимото петно на единия хълбок, по-тъмно бяло върху по-светло. Чудовището от джунглата.
Любимката на Ишке.
Скулд.
Веднъж вече я бяха лишили от обещаното лакомство.
Но не и сега.
— Помогнете ни… bitte! — Гюнтер влетя в колибата, последван от майор Брукс.
Лиза свали стетоскопа от гърдите на Пейнтър и се изправи. Следеше систоличния шум, който беше установила преди известно време. Само за половин ден шумът се беше променил и вече бе симптом за бързо прогресираща стеноза на аортната клапа. Леко изразената ангина пекторис се беше влошила до пристъпи на синкоп, които при по-голямо физическо усилие водеха до загуба на съзнание. Не беше виждала толкова бързо влошаване. Подозираше калцификация около сърдечната клапа. Такива странни минерализирани отлагания се бяха появили из цялото тяло на Пейнтър, дори в очните флуиди.
Легналият по гръб Пейнтър се надигна на лакти, примижа и попита:
— Какво има?
Вместо Гюнтер отговори майор Брукс:
— Сестра му, сър. Получи някакъв пристъп… гърч или нещо…
Лиза грабна лекарската си чанта. Пейнтър се опита да се изправи, но Лиза му викна:
— Стой тук!
— Ще се справя — отвърна раздразнено той.
Лиза нямаше време да спори. Той стана и се олюля. Тя се обърна към Гюнтер.
— Да вървим.
Брукс запристъпва от крак на крак, явно не можеше да реши дали да тръгне след тях, или да помогне на Пейнтър.
Пейнтър му махна да тръгва и закуцука след него.
Лиза изскочи навън и хукна към съседната колиба. Жегата я облъхна, все едно беше влязла в пещ. Въздухът висеше неподвижен, изгарящ, не ставаше за дишане. Слънцето заслепяваше. Но само след миг тя се озова в по-хладния сумрак на другата колиба.
Анна се бе сгърчила на рогозка от трева, вцепенена. Лиза коленичи до нея. Вече й беше сложила интравенозен катетър в ръката. На Пейнтър също. Така по-лесно се прилагаха медикаменти и течности за вливане.
Извади предварително напълнена с диазепам спринцовка и вкара цялата доза. Само след няколко секунди вдървените мускули на Анна се отпуснаха, очите й примигнаха и се отвориха. Бавно се връщаше в съзнание, замаяна, но с ума си.
Влезе и Пейнтър. Монк се появи по петите му.
— Как е? — попита Пейнтър.
— А ти как мислиш? — ядосано му се сопна Лиза.
Гюнтер помогна на сестра си да седне. Лицето й беше пепеляво и лъснало от студена пот. Същото чакаше и Пейнтър в рамките на следващия час. Макар да бяха получили еднакво облъчване, по-едрото тяло на Пейнтър, изглежда, се предаваше малко по-бавно пред болестта. Но и на двамата им оставаха броени часове.
Монк наруши тежкото мълчание:
— Говорих с Камиси. Докладва, че току-що всички лампи в имението угаснали. — На лицето му се беше изписала предпазлива усмивка, сякаш не беше сигурен как ще посрещнат новината. — Мисля, че е работа на Грей.