Пейнтър се намръщи. Това май беше единственото му изражение напоследък.
— Не можем да сме сигурни.
— Но може и да е. — Монк прокара длан по бръснатата си глава. — Сър, мисля, че трябва да изтеглим сроковете напред. Камиси каза…
— Камиси не ръководи тази операция — каза Пейнтър и се закашля.
Монк погледна Лиза. Бяха разговаряли насаме преди двайсетина минути. Това беше една от причините Монк да се обади на Камиси. Някои неща трябваше да се проверят. Монк й кимна.
Тя извади втора спринцовка, пристъпи към Пейнтър и каза:
— Дай да ти промия катетъра. Събрала се е кръв.
Пейнтър вдигна ръката си. Трепереше.
Лиза хвана китката му и инжектира дозата. Монк се приближи до Пейнтър и го улови, когато коленете му се подгънаха.
— Какво пра… — Главата на Пейнтър се люшна.
Монк преметна едната му ръка през раменете си.
— За ваше добро е, сър.
Пейнтър изгледа намръщено Лиза. Другата му ръка замахна към нея — дали да я удари, или за да изрази по друг начин смайването си от предателството, едва ли и сам знаеше, помисли си Лиза. Седативът го надви за секунди.
Майор Брукс ги гледаше зяпнал.
Монк се обърна към него и сви рамене.
— Ти не си ли виждал бунт бе?
— Мога само да кажа, сър… че беше крайно време, по дяволите!
Монк кимна.
— Камиси е на път с доставката. До три минути ще е на линия. Двамата с доктор Кейн ще поемат нещата тук.
Лиза се обърна към Гюнтер.
— Можеш ли да носиш сестра си?
Без да каже и дума, той се наведе, взе я на ръце и се изправи.
— Какво сте намислили? — отпаднало попита Анна.
— Вие двамата няма да изкарате до мръкване — каза Лиза. — Така че отиваме при Камбаната.
— Но как?!
— Не си блъскай хубавата главица — каза Монк и изкуцука навън, приведен под тежестта на Пейнтър. Майор Брукс го подпираше от другата страна. — Погрижили сме се за всичко.
Монк и Лиза се спогледаха отново. Тя разчете изражението му.
Може би бяха закъснели безвъзвратно.
Грей се качваше по стълбите пръв, с пистолет в ръка. Стъпваха възможно най-тихо. Марша беше закрила почти изцяло лъча на фенерчето, пропускаше светлина колкото да виждат къде стъпват. Асансьорите не работеха и Грей се боеше да не налетят на някой пазач.
Макар самият той да беше предрешен като пазач, който извежда лаборант от потъналото в мрак подземие, предпочиташе да си спести излишни срещи.
Подминаха шестото ниво, тъмно като това под него.
Грей продължи малко по-бързо, нещо като компромис между предпазливостта и опасенията, че резервните генератори ще се включат всеки момент. Тъкмо завиваха на следващата площадка, когато насреща им се появи светлинка.
Грей вдигна ръка и спря. Марша спря зад него.
Светлината не се движеше. Стоеше на едно място.
Не беше залутал се пазач. Сигурно беше някоя лампа на резервно захранване, за спешни случаи.
И въпреки това…
— Стой тук — прошепна той на Марша.
Тя кимна.
Грей продължи напред, пистолетът му бе готов за стрелба.
Тръгна по стълбите.
Слабата светлина идваше от една полуотворена врата на следващата площадка. Грей предпазливо се приближи и чу гласове. Стълбите към следващото ниво тънеха в мрак. Защо тук имаше светлина и следователно захранване? Явно това ниво беше на отделна верига.
Чу и гласове.
Познати гласове. На Исак и Болдрик.
Не се виждаха, явно бяха някъде навътре. Грей погледна надолу и видя лицето на Марша, очертано от светлината от стълбите. Махна й да се качи при него.
Исак и Болдрик не изглеждаха разтревожени заради спирането на тока. А може би дори не знаеха, че освен при тях никъде в къщата няма ток? Грей обузда любопитството си. Трябваше да предупреди Вашингтон.
Заслуша се в разговора.
— Камбаната ще убие всички — тъкмо казваше Болдрик.
За Вашингтон ли говореха? И ако бе така, какви бяха плановете им? Ако разбереше нещо повече…
Вдигна два пръста към Марша, която вече бе до него. Две минути. Ако не се върнеше до две минути, трябваше да продължи сама. Беше й дал втория пистолет. Да стигне до тази „Камбана“ можеше да се окаже от критична важност за живота на стотици хиляди хора.