— Вдигни ударния щит — нареди Болдрик: изкрещя всъщност, за да надвика дрънченето на двигателния механизъм. Посочи с бастуна си към пода.
И на това ниво подовете бяха настлани със същия сивкав линолеум, с изключение на кръгъл участък в матовочерно с диаметър трийсетина метра около Камбаната. По края му имаше издигнат бордюр, трийсетина сантиметра широк, като мантинела около ледена пързалка. Таванът беше огледален образ на пода, само че на мястото на бордюра имаше жлеб.
И всичко това беше от олово.
Грей предположи, че външният пръстен на пода се издига, влиза в жлеба по тавана и затваря камбаната в оловен цилиндър.
— Какво има? — извика отново Болдрик и се обърна към Исак, който стоеше пред компютъра.
Исак мърдаше напред-назад лостчето на някакъв превключвател.
— Няма захранване към двигателите на ударния щит!
Грей погледна пода. Въпросните двигатели сигурно бяха на долното ниво. Където нямаше ток. В стаята иззвъня телефон, рязко, надвикваше се с моторите. Грей се сети кой се обажда. От охраната най-после бяха открили местонахождението на господарите.
Време беше да се изнася.
Стана и се обърна.
Метална тръба се стрелна надолу, удари го зверски по китката и изби пистолета от ръката му. После полетя към главата му. Грей се наведе в последния момент.
Беше Ишке. Зад нея вратите на тъмния асансьор бяха отворени, явно отвътре и силом. Сигурно спирането на тока я беше заклещило в асансьора. Заради шума от моторите на Камбаната, Грей не беше чул шума от отварянето на вратите му.
Ишке пак вдигна тръбата. От стойката й си личеше, че има опит в такива сблъсъци.
Грей я прикова с поглед и отстъпи заднишком в помещението с Камбаната. И за миг не погледна към аварийното стълбище. Надяваше се, че Марша вече е тръгнала към късовълновата радиостанция, за да вдигне тревога във Вашингтон.
Ишке — дрехите и лицето й бяха омацани с машинно масло — го последва.
Болдрик се обади зад гърба му:
— Wat is dit? Изглежда, малката Ишке е хванала мишката, която е прегризала кабелите.
Грей се обърна.
Невъоръжен. Без изход.
— Генераторите се включиха — каза отегчено Исак. Натрапникът явно не му правеше никакво впечатление.
Двигатели изстъргаха под краката на Грей. Ударният щит бавно започна да се издига от пода.
— А сега да елиминираме и другите мишки.
Монк изкрещя, за да надвика рева на хеликоптера. Пясък и прах се въртяха около него, вдигнати от въртящите се перки.
— Можеш ли да управляваш това нещо?
Гюнтер кимна.
Монк го тупна по рамото. Не беше вярвал, че някога ще му се наложи да си сътрудничи с нацист. Но не можеше сам да управлява хеликоптера, не и с една ръка. От друга страна, гигантът беше готов на всичко, за да спаси сестра си, така че докато целите им съвпадаха, на него можеше да се разчита.
Анна седеше отзад с Лиза. Пейнтър се беше отпуснал между тях, с увиснала глава. От време на време измърморваше нещо безсмислено, май предупреждения за наближаваща пясъчна буря, явно бе изгубен в минали страхове.
Монк наведе глава и заобиколи от другата страна на хеликоптера. Там стояха Камиси и Моси Д’Гана, зулуският старейшина. Двамата си стиснаха ръцете.
Моси беше свалил церемониалните си одежди и сега беше с кафеникав полувоенен екип, с кепе и автомат през рамо. На черния му колан имаше кобур с пистолет. Но не беше изоставил напълно традициите — на гърба му беше привързано късо копие с гадно на вид острие.
— Ти командваш — каза Моси на Камиси, когато Монк се приближи.
— За мен е чест.
Моси кимна и пусна ръката на Камиси.
— Чувал съм добри неща за теб, Дебеланко.
Монк застана до тях. Дебеланко?
Очите на Камиси се разшириха и смесица от срам и гордост подпали искрица в тях. Той кимна на свой ред и отстъпи. Моси се качи в хеликоптера. Щеше да участва в първата вълна на нападението. Монк нямаше избор. Задължен беше на старейшината.
Камиси отиде при Пола Кейн. Двамата щяха да координират нападението по земя.
Монк погледна отвъд валмата пясък и прах. Войската им се беше събрала бързо, кой пеша, кой на кон, други с ръждясали мотоциклети и потрошени камиони. Моси ги беше призовал. И като великия си предтеча Шака бе събрал цяла армия. Мъже и жени. С традиционни кожени препаски, с избелели униформи, с дънки. И продължаваха да прииждат.