Значи имаше нещо, което плашеше стареца повече и от куршум в главата. Полезна информация. Грей дръпна лостчето на превключвателя в първоначалната му позиция. Двигателите под пода заръмжаха и щитът започна да се спуска. Ярка синя светлина се ливна покрай горния му ръб и започна да се усилва с увеличаването на незащитената пролука между щита и тавана.
— Недей! Ще убиеш всички ни!
Грей се обърна към стареца.
— Тогава изключи това проклето нещо!
Болдрик замести поглед от смъкващия се щит към контролното табло и обратно.
— Не мога да го изключа, идиот такъв! Камбаната е заредена. Трябва да освободи заряда!
Грей сви рамене.
— Ами тогава ще погледаме как го прави.
Пръстенът синкава светлина се удебеляваше.
Болдрик изпсува и се обърна към контролното табло.
— Но мога да отменя избирателния код. Да го неутрализирам. Така приятелите ти няма да пострадат.
— Направи го.
Болдрик набираше бързо команди на клавиатурата с разкривените си от артрит ръце.
— Само вдигни щита!
— След като приключиш. — Грей гледаше над рамото му. Видя имената на всички да се появяват на екрана заедно буквено-цифров код, маркиран като GENETISCH PROFIEL. Старецът натисна четири пъти клавиша за изтриване и генетичните профили изчезнаха от екрана.
— Готово! — каза Болдрик и се обърна към Грей. — Вдигни ударния щит!
Грей се пресегна към лостчето и го превключи.
Под краката им нещо простена… после изстърга и подът се разтресе. Оловният щит замръзна.
Оттатък ръба му в сърцето на камерата грееше синьо слънце. Въздухът около Камбаната се къдреше на вълни, външната и вътрешната й черупки се въртяха в противоположни посоки.
— Направи нещо! — извика умолително Болдрик.
— Хидравликата заяде — измърмори Грей.
Болдрик заотстъпва, очите му се разширяваха с всяка крачка.
— Ти обрече всички ни! Стигне ли пълната си мощност, Камбаната ще убие всичко живо в диаметър от пет мили… или още по-лошо.
Грей не посмя да попита кое може да е по-лошо от това.
Монк гледаше как пушките се вдигат към тях.
Превъзхождаха ги числено.
Асансьорът още не беше стигнал до техния етаж, а дори и да беше, щеше да мине твърде много време, докато влязат вътре и вратите се затворят. Нямаше начин да избегнат престрелката.
Освен ако…
Монк се наведе към Фиона.
— Какво ще кажеш за малко болка…
И кимна към полегналите на стъпалата хиени.
Фиона го разбра и превключи устройството от удоволствие към болка. После натисна бутона.
Ефектът беше незабавен. Сякаш някой изведнъж подпали огън под опашките на зверовете. Пронизителен вой изригна от двайсетина гърла. Чудовищата наскачаха от галерията горе, където си бяха почивали допреди миг. Други се изтърколиха по стълбището право към мъжете. Нокти и зъби се забиваха във всяка движеща се цел, тласкани от сляпа ярост. Мъжете закрещяха и започнаха да стрелят по хиените.
Вратите на асансьора най-сетне се отвориха със звън.
Монк хлътна заднишком в кабината, като повлече и Фиона, после подаде ръка на Лиза и олюляващия се Пейнтър.
Куршуми летяха и към тях, но повечето от войниците на Вааленберг стреляха по хиените. Докато отстъпваха към асансьора, Моси и Брукс откриха ответен огън.
Въпреки това всичко висеше на косъм. А и после какво? Войниците просто щяха да ги последват.
Монк натисна слепешката един от бутоните за подземните нива.
За това щяха да се тревожат по-късно.
Ала един от групата им явно предпочиташе да не разчита на това.
Гюнтер бутна Анна в ръцете на Монк.
— Спаси я! Аз ще ги задържа.
Анна протегна ръка към брат си. Вратите вече се затваряха. Той бутна нежно ръката й и отстъпи назад. Обърна се с пистолет в едната ръка и автомат в другата — но не и преди да прогори Монк с поглед, в който се четеше една-едничка молба.
„Спаси я!“
А после вратите се затвориха.
Камиси летеше през джунглата, приведен над мотоциклета. Пола Кейн бе зад него, с пушка в ръце. Зулуски воин и британски агент под прикритие. Странна двойка, откъдето и да я погледнеш. Най-кървавите епизоди от историята на тази земя се бяха случили по време на англо-зулуските войни през деветнайсети век.