Вече не.
Сега бяха отличен екип.
— Наляво! — извика Пола в ухото му.
Камиси извъртя кормилото. Дулото на пушката й се прехвърли през главата му и застина от другата му страна. Пола стреля. Вражески постови падна с крясък назад.
И от двете им страни джунглата ехтеше от изстрели и експлозии.
Войските на имението бяха обърнати в бягство.
Внезапно и без никакво предупреждение мотоциклетът им изскочи от джунглата и се озова в грижливо поддържан парк. Камиси натисна спирачките и мотоциклетът занесе в дъга под прикритието на една върба.
Къщата се издигаше великолепна в центъра на парка.
Камиси вдигна бинокъла, който висеше на каишка на врата му, и го насочи към покрива. Видя хеликоптера, кацнал на площадката там. Някакво движение привлече погледа му. Той нагласи фокуса и една позната фигура се появи в полезрението му. Тау. Зулуският му приятел стоеше на ръба на покрива и оглеждаше бойните действия долу.
А после вляво се появи друг човек. Малко зад Тау. Стискаше някакво желязо. Джералд Келог.
— Не мърдай — каза Пола иззад Камиси.
Прикладът на снайпера й кацна върху главата му, докато тя се прицелваше през телескопичния мерник.
— Хванах го — каза спокойно.
Камиси изстина вътрешно, но не помръдна, само продължаваше да гледа през бинокъла.
Пола натисна спусъка. Пушката изгърмя и ушите на Камиси звъннаха болезнено.
Главата на началник Келог се пръсна. От уплаха Тау едва не падна от покрива. Просна се по корем, без да знае, че току-що са му спасили живота.
Камиси усети част от страха му — тръпка на лошо предчувствие след разминалото се на косъм нещастие. Как ли се справяха другите вътре?
— Обрече ни! — повтори Болдрик.
Грей нямаше да се предаде толкова бързо.
— Можеш ли да забавиш разряда? Да ми осигуриш малко време, за да сляза долу? Да оправя щита.
Старецът вдигна поглед към замръзналия ударен щит, увенчан с корона от синя светлина. Страх гърчеше лицето му.
— Може и да има един начин, но… но…
— Но какво?
— Някой трябва да влезе вътре. — Болдрик посочи с треперещия си бастун към ударната камера и поклати глава, в знак, че лично той няма да се пише доброволец.
Вратата се отвори и някой каза:
— Аз ще го направя.
Грей и Марша се завъртяха с вдигнати пистолети.
Пръв влезе Монк, подкрепяше тъмнокосата жена, която беше извикала. Повечето от другите новодошли бяха непознати. Възрастен чернокож подпираше гладко обръснат младеж в офицерска униформа. След тях влязоха Фиона и една висока атлетична руса жена, която сякаш идваше от изтощителен маратон. Двете крепяха някакъв мъж, явно сакат, едва стоеше на краката си. Сякаш единствено инерцията му пречеше да се свлече на пода. Щом жените спряха, той увисна в ръцете им. Лицето му, досега сведено, се вдигна и Грей срещна погледа на две познати сини очи.
— Грей… — безсилно промълви мъжът.
Грей буквално изстина от изненада и ужас.
— Директор Кроу? — И бързо се приближи до шефа си.
— Няма време — предупреди тъмнокосата жена, все така облегната на Монк. И тя не изглеждаше по-добре от Пейнтър. Плъзна поглед по щита и Камбаната. — Ще ми трябва помощ, за да вляза в камерата. А той ще дойде с мен.
И вдигна треперещата си ръка към Болдрик Вааленберг.
Старецът простена.
— Не…
Жената го изгледа гневно.
— Трябват два чифта ръце за полярните връзки. А ти познаваш машината най-добре.
Монк даде знак на чернокожия.
— Моси, помогни ми да вкараме Анна в камерата. Ще ни трябва стълба. — А после се обърна към Грей и двамата си стиснаха ръцете, даже се прегърнаха леко.
— Нямаме време — каза Грей в ухото на Монк, изненадан от облекчението, с което го бе заредила появата на приятеля му. Надеждата му се възраждаше.
— На мен ли го казваш? — Монк откачи от колана си радиостанция и му я подаде. — Ти виж да оправиш ония джаджи долу. Аз поемам нещата тук.
Грей взе радиостанцията и бързо излезе. Имаше хиляди въпроси, но те щяха да почакат. Остави радиоканала отворен. Чуваха се звуци и гласове, спорове и няколко вика. Последваха го нечии стъпки, тичешком. Той погледна през рамо. Беше Фиона.
— Идвам с теб! — извика тя и при аварийното стълбище го настигна.
Той бързо заслиза надолу.