Пейнтър изстена, сякаш случилото се му беше причинило болка.
Главата му лежеше в скута й. Очите му се бяха подбелили. Дишането му стържеше по онзи особен начин, който говореше за течност в белите дробове. Тя го разтърси нежно. Никаква реакция. Изгубил беше съзнание, беше на крачка от пълната кома. Губеха го.
— Монк!…
— Побързай, Грей! — извика Монк по радиото.
Грей тичаше по стълбите, следван от Фиона. Беше се забавил само колкото да намери резервен бушон и да го сложи на мястото на изгорелия. Не беше разбрал всичко, изречено от Монк на един дъх, но попълваше празнините с онова, което вече му беше известно. Явно Пейнтър страдаше от някаква радиационна болест и Камбаната беше единственият му шанс за оцеляване.
Близо до площадката на петия етаж чу тежки ботуши да трополят надолу по стълбите. Вдигна пистолета. Сега пък какво?
Огромен мъж, с тежки вежди и бледа кожа, се появи над тях и едва не се строполи по стълбите. Ризата му беше напоена с кръв. Дълбока драскотина беше разорала едната страна на лицето му от косата до гърлото. Едната му китка беше счупена и той я притискаше към корема си.
Грей насочи пистолета.
Фиона мина пред него.
— Не. Той е с нас. — И добави по-тихо: — Това е братът на Анна.
Великанът се олюля. Очите му огледаха Грей с уморена подозрителност. После той махна с пушката си към стълбите и изръмжа:
— Blockiert.
Блокирани.
Значи гигантът им беше осигурил време с цената на собствената си кръв.
Забързаха към стаята с Камбаната. Но Грей си даваше сметка, че трябва да подготви Гюнтер. След саможертвата на Анна дължеше на брат й поне това. Докосна го по лакътя и тихо каза:
— Анна…
Гюнтер се обърна към него, напрегна се, очите му се изпълниха с болка, сякаш очакваше да чуе най-лошото.
Грей се изправи лице в лице с този страх и обясни сбито, но без да спестява нищо. Завърши с окончателната истина:
— Онова, което направи тя, спаси всички.
Едрият мъж забави крачка. Което не бяха отслабили раните, го отслаби скръбта. Той бавно се отпусна на колене.
Грей спря до него.
— Последните й думи… бяха за теб. Каза да ти предам, че те обича.
Мъжът скри лице в ръцете си.
— Съжалявам… — сконфузено промълви Грей.
На прага се появи Монк.
— Грей, къде се бавиш, по дяволите!? — А после видя Гюнтер. И гласът му заглъхна.
Грей тръгна към Монк.
Не беше свършило. За никой от тях.
— Свалете щита!
Лиза погледна към вратата. Пиърс тъкмо влизаше заедно с Монк, говореха си тихо. Самата тя стоеше до контролното табло на Камбаната. Беше използвала последните минути да се запознае с устройството. Докато пътуваха насам, Анна подробно й беше обяснила как функционира Камбаната. Бояла се бе, че може да е твърде слаба, за да ръководи процедурата сама. Още някой трябваше да знае. И този някой се оказа Лиза.
— Щитът! — извика й отново Грей.
Тя кимна послушно и щракна лостчето.
Двигателите долу се включиха и ударният щит започна да се спуска. Камбаната се беше разредила и този път нямаше синя светлина. Пейнтър лежеше върху парче брезент на пода, временно под наблюдението на доктор Феърфилд. Вдясно Моси и Брукс завиваха с друг брезент труповете на близнаците.
А какво беше станало с дядо им?
Ударният щит продължаваше да се спуска, вече беше на височината на кръста й. Камбаната си клечеше спокойно в центъра на камерата и чакаше да я активират отново. Лиза си спомни какво й беше обяснила Анна за това устройство. Най-съвършеният инструмент за квантово измерване. Който я плашеше до смърт.
Вляво, повишил глас да надвика шума на моторите, Монк предаваше съобщението, получено от Камиси. Зулуските сили бяха овладели имението, всички оцелели войници се бяха скрили в къщата, която в момента беше под обсада. На горните етажи се водели престрелки.
— Гюнтер е блокирал аварийното стълбище — каза Грей. — А вратите на асансьора са отворени и застопорени. Това би трябвало да ни спечели известно време. — Махна на Брукс и Моси. — Наблюдавайте коридора!
Двамата бързо излязоха.
Влезе Гюнтер. По изражението му Лиза позна, че вече са му казали за Анна. Беше захвърлил всичките си оръжия. Стъпките му тежаха като олово, но въпреки това той вървеше към спускащия се щит. Трябваше да види края с очите си. Като окончателно възмездие за всичката кръв, с която бяха изцапани ръцете му.