Щитът се прибра докрай. Двигателите замлъкнаха.
Лиза изпитваше страх от гледката, която й предстоеше да види, но дългът я зовеше.
Тръгна към Камбаната.
Анна лежеше на една страна в сянката на устройството, свита като бебе. Кожата й беше пепелявобяла, тъмната й коса — бяла като сняг, сякаш тя се беше превърнала в мраморна статуя. Гюнтер прекрачи ръба на щита и коленичи до сестра си. Без да каже и дума, с вкаменено лице, се наведе и я взе в ръцете си. Безжизненото й тяло се люшна тежко и главата й полегна върху рамото му.
Гюнтер стана, обърна гръб на Камбаната и тръгна към вратата.
Никой не се опита да го спре.
Той изчезна в коридора.
Погледът на Лиза се спря върху другото тяло, което лежеше на оловния под в ударната камера. Болдрик Вааленберг. Също като при Анна, и неговата кожа беше станала неестествено бяла, почти прозрачна. Радиацията беше изгорила напълно косата му, включително веждите и миглите. Плътта се беше прилепила към костите, почти като при мумия. А нещо в костната система не беше… както трябва.
Лиза застина. Не смееше да се приближи повече.
Без косата и с изтънялата плът ясно се виждаше, че черепът е деформиран, сякаш отчасти се е стопил и след това се е втвърдил в новата си форма. Ръцете бяха изкривени, пръстите издължени, като на маймуна. Една дума изкънтя в главата й — дееволюция.
— Извадете го — с отвращение каза Грей, после се обърна към Лиза. — Ще ви помогна да вкараме Пейнтър вътре.
Лиза бавно поклати глава и отстъпи назад.
— Не можем… — Не можеше да свали поглед от разкривеното чудовище, в което се беше превърнал бившият патриарх на клана Вааленберг. Не можеше да позволи същото да се случи с Пейнтър.
Грей се приближи до нея.
— Какво имате предвид?
Тя преглътна. Гледаше как Монк хваща останките за ръкава на ризата — явно го беше страх да докосне плътта.
— Болестта на Пейнтър е много напреднала. Камбаната може само да забави дегенерацията, но не и да поправи стореното. Искате ли шефът ви да остане в сегашното си състояние?
— Докато е жив, има надежда.
Думите му бяха тихи, нежни. И почти успяха да отвлекат вниманието й от Монк, който извличаше обезобразения труп през ръба на щита.
Лиза отвори уста да оспори фалшивите надежди.
И в този миг очите на Болдрик Вааленберг се отвориха широко, целите белезникави и слепи, приличаха повече на камък, отколкото на плът. Устата му се разтегна в безмълвен протяжен писък. Гласните му струни бяха изгорени. Нямаше и език. Нищо не беше останало в него освен ужас и болка.
Лиза извика вместо него и заотстъпва, гърбът й опря в контролното табло. Монк се сблъска със същия ужас. Отскочи назад и изпусна Болдрик на пода до камерата.
Мутиралото тяло се срина безжизнено. Крайниците му си оставаха неподвижни, без мускули. Но устата се отваряше и затваряше, като на риба на сухо. Очите се взираха сляпо.
После Грей застана между Лиза и ужаса. Стисна я за раменете.
— Доктор Къмингс.
Погледът й се мяташе трескаво, после се спря с усилие върху него.
— Трябва да помогнете на директор Кроу.
— Аз… не мога да направя нищо.
— Напротив, можете. Можем да използваме Камбаната.
— Не мога да причиня това на Пейнтър. — Гласът й изтъня. — Не мога!
— Нищо лошо няма да му стане. Монк каза, че Анна ви е инструктирала. Знаете как да настроите Камбаната за минимално излъчване, палиативна радиация. Случилото се тук беше съвсем различно. Болдрик беше настроил Камбаната на максимална мощност, такава, каквато е нужна, за да убие. И накрая… накрая пожъна каквото беше посял.
Лиза скри лице в ръцете си, сякаш така можеше да се скрие от целия свят.
— Но какво се опитваме да пожънем? — изстена тя. — Пейнтър е на прага на смъртта. Защо да удължаваме страданията му?
Грей свали ръцете й. Наведе се, за да я погледне в очите.
— Познавам директор Кроу. А мисля, че и вие го познавате. Той би се борил докрай.
Като лекар, Лиза беше чувала този аргумент, но беше и реалистка. Когато нямаше надежда, близките и лекарите можеха да предложат единствено покой и достойнство.
— Ако имаше шанс за лечение… — каза тя и поклати глава. — Ако имаше дори малък шанс, щях да го направя. Ако знаехме какво се е опитвал да каже на сестра си Хуго Хирцфелд. Ако знаехме усъвършенствания му код. — Отново поклати глава.