Спомни си последните думи на Анна.
„Не съм нацистка.“
И руническият код на Хуго ли беше същото, но просто изразено по друг начин?
— Не — рязко възрази Лиза, с увереност, която отекна в просторното помещение. — Ако искаме да разрешим загадката, трябва да приемем, че това е отговорът.
Грей видя нещо да изпълва очите й, нещо, което не беше там допреди миг.
Надежда.
— Според Анна — продължи тя — Хуго влязъл в камерата на Камбаната сам, само с едно бебе. Без никакви специални инструменти или уреди. Само той и момченцето. И след като експериментът приключил, тестовете показали, че е постигнал пълен успех, създал е първия истински и чист Рицар на слънцето.
— И какво е направил вътре? — попита Фиона.
Лиза посочи звездата на Давид.
— Явно е свързано с това тук. Но аз не познавам значението на този символ.
Грей го познаваше. Беше изучавал различните религии и духовни учения на млади години, а после и като част от подготовката си в Сигма.
— Значението на звездата не е еднозначно. Тя е символ на молитвата и вярата. А може би и на нещо повече. Обърнете внимание, че шестолъчната звезда всъщност представлява два триъгълника, наложени един върху друг. Единият сочи нагоре, другият — надолу. В еврейската Кабала двата триъгълника съответстват на китайските ин и ян, светлината и мрака, тялото и душата. Единият триъгълник символизира материята и тялото. Другият — нашата душа, духовната ни същност, съзнанието ни.
— А когато са съединени, са и двете — каза Лиза. — Не само частица или вълна… а и двете, едновременно.
Грей долови вълнението в гласа й, сякаш Лиза беше на прага на разбирането, на просветлението.
— Какво?
Лиза погледна към ударната камера.
— Анна каза, че по принцип Камбаната е квантово измерващо устройство, което манипулира еволюцията. Квантовата еволюция. Всичко се върти около квантовата механика. Това трябва да е ключът.
Грей смръщи чело.
— Какво имате предвид?
Лиза обясни онова, на което я беше научила Анна. Грей беше учил биология и физика по време на подготовката си в Сигма и не се нуждаеше от пространни обяснения.
Затвори очи и се опита да открие баланса между звездата на Давид и квантовата механика. Имаше ли отговор, който да съчетава и двете?
— Казахте, че Хуго е влязъл в камерата сам? — попита той.
— Да — тихо отвърна Лиза, сякаш усещаше, че трябва да го остави сам с мислите му.
Грей се съсредоточи. Хуго му беше дал ключалката. Лиза му беше дала ключа. Сега всичко зависеше от него. Отърси се от усещането за притискащото го време и остави ума си да прехвърли и огледа парченцата и уликите, да тества и отхвърля решенията.
Като една от главоблъсканиците на Хуго.
Както беше станало и със звездата на Давид, правилната комбинация се роди сякаш по своя воля в главата му. Толкова чиста, толкова съвършена. Как не се беше сетил по-рано!
Грей отвори очи.
Изглежда, Лиза съзря нещо в лицето му.
— Какво?
Грей се изправи.
— Включете Камбаната на зареждане. — И тръгна към контролното табло. — Веднага!
Лиза се подчини без никакви въпроси.
— Нужни са четири минути, за да достигне нивото на палиативния импулс. — Метна поглед към Грей, без да спира да работи. — Какво по-точно правим?
Грей се обърна към Камбаната.
— Хуго не е влязъл в камерата съвсем без инструменти.
— Но Анна…
— Не — прекъсна я Грей. — Влязъл е със звездата на Давид. Влязъл е с молитва и вяра. Но най-вече, влязъл е със свой собствен квантов компютър.
— Какво?!
Грей заговори бързо — знаеше, че е прав.
— Съзнанието озадачава учените от векове… или поне още от Дарвин насам. Какво представлява съзнанието? Само мозъкът ни? Само електрически импулси, предавани по нервните клетки? Къде минава границата между мозъка и ума? Между материята и духа? Между тялото и душата?
Той посочи символа.
— Според това изследване границата е там. Ние сме двете неща едновременно. Ние сме и вълна, и частица. Тяло и душа. Самият живот е квантово явление.
— Виж, не знам какво имаш предвид, но да знаеш, че нищо не ти се разбира — каза Монк и се приближи до него, държеше Фиона за ръка.
Грей си пое дълбоко дъх, обзет от дълбоко вълнение.