Выбрать главу

Грей дръпна лостчето и щитът започна да се спуска. Всички бяха затаили дъх. Какво щяха да видят вътре? Двигателите громоляха.

Монк му хвърли тревожен поглед.

В тишината се чу тих звън.

Ударната камера бавно се появи пред погледите им. Камбаната, тиха и тъмна, клечеше инертна в центъра… после се появи Лиза, наведена над Пейнтър, с гръб към тях.

Никой не каза нищо.

Лиза бавно се обърна, надигна се. Сълзите, задържали се за кратко по миглите й, се стичаха свободно. Изправи се и вдигна и Пейнтър.

Той не изглеждаше по-добре отпреди. Блед, слаб, безсилен. Но вдигна главата си сам и погледна Грей.

Очите му гледаха ясно.

Вълна от облекчение заля Грей.

А после тихият звън се чу отново.

Пейнтър хвърли поглед натам… после пак погледна Грей. Устните му помръднаха, но думи не се чуха. Грей пристъпи по-близо, за да го чуе.

Пейнтър примижа в усилието си да му предаде някакво послание. Раздвижи отново устни. Думата беше неясна, почти не се чу. Грей с тревога се запита дали Камбаната не е увредила мозъка на шефа му.

— Бомба… — хрипливо повтори Пейнтър.

И Лиза го чу. Погледна в същата посока като Пейнтър. Към тялото на Болдрик Вааленберг. И изведнъж бутна Пейнтър към Монк.

— Дръж го.

Тръгна към разкривения труп на стареца. По някое време, незабелязан и неоплакан, Болдрик най-после беше издъхнал.

Грей тръгна след нея.

Лиза коленичи и вдигна единия ръкав на трупа. На китката му имаше голям часовник. Тя обърна циферблата нагоре. Секундна стрелка се движеше над дигитален брояч.

— Това вече сме го виждали — каза Лиза. — Сърдечен монитор, свързан към микропредавател. Броенето започва, след като сърцето спре.

И завъртя ръката на стареца така, че Грей да види брояча.

02:01

Пред погледа му отброяващата секундите стрелка прескочи още два пъти. И когато цифрата на брояча падна под 2:00, се чу познатото звънене.

— Имаме по-малко от две минути да се махнем оттук — каза Лиза.

— Всички вън! — викна Грей. — Монк, свържи се с Камиси! Кажи му да изведе всичките си хора колкото се може по-далече от имението.

Монк се подчини без излишни въпроси.

— Имаме хеликоптер на покрива — каза Лиза.

След секунди всички вече тичаха. Грей влачеше Пейнтър. Моси помагаше на Брукс. Лиза, Фиона и Марша ги следваха.

— Къде е Гюнтер? — попита Фиона.

— Изнесе сестра си — каза Брукс. — Искаше да остане сам с нея.

Нямаше време да го търсят. Грей посочи към асансьора. Групата на Монк беше застопорила отворените му врати с един стол, така че никой друг да не го използва след тях. Моси измъкна стола с една ръка и го захвърли настрани.

Набутаха се в кабината.

Лиза натисна най-горното копче. Асансьорът бавно започна да се изкачва към шестия етаж.

— Свързах се с нашия човек горе — каза Монк. — Не може да лети, но поне едно копче може да натисне. Обясних му как да включи двигателите.

— Бомбата — каза Грей и се обърна към Лиза. — Какво да очакваме?

— Ако е същата като онази в Хималаите, значи ще е ужасно. Създали са квантова бомба на базата на онзи материал, Зерум 525.

Грей си помисли за огромните количества Зерум 525, които се съхраняваха на най-долното подземно ниво.

Лошо…

Асансьорът се изкачваше. Подминаха приземния етаж, който тънеше в тишина. После продължиха нагоре.

Пейнтър се размърда. Все още му беше трудно да стои сам на краката си, но погледна Грей и прошепна дрезгаво:

— Следващия път… сам си ходи в Непал.

Грей се ухили. Ето това вече беше старият Пейнтър, ура!

Но за колко време?

Асансьорът стигна до шестия етаж и вратите се отвориха.

— Една минута — каза Марша. Беше запазила достатъчно присъствие на духа, за да засече и следи времето.

Хукнаха към покрива. Хеликоптерът ги чакаше, перките му се въртяха. Затичаха се към него, здравите крепяха болните и ранените. Грей натика Пейнтър в ръцете на Монк и викна:

— Качвайте се! Бързо!

Изтича от другата страна на металната птица и се метна на пилотското място.

— Петнайсет секунди! — извика Марша.

Грей превключи на по-висока предавка. Перките запищяха. Той дръпна главния лост и плъзгачите се отделиха от покрива. Адски щастлив беше, че се маха оттук. Хеликоптерът се издигна. На какво разстояние трябваше да се отдалечат, за да не ги засегне експлозията?