Вече набираха височина. Грей изви леко машината, за да огледа терена около къщата. Джипове и мотоциклети се разбягваха във всички посоки.
Марша започна да брои:
— Пет, четири…
Изглежда, беше сбъркала с малко в засичането на времето.
Под тях внезапно изригна ослепителна светлина, сякаш изгря второ слънце. Но най-ужасна беше пълната, абсолютна тишина. Заслепен, Грей се мъчеше да задържи хеликоптера във въздуха. Но самият въздух сякаш беше изчезнал. Усети как хеликоптерът полита надолу.
А после светлината се оттече наоколо им със силен пукот, като отдръпваща се приливна вълна.
Роторите отново захапаха въздух и за един дълъг миг хеликоптерът се люшна на място, сякаш не можеше да реши дали да се издигне, или да продължи да пада.
Грей успя да го стабилизира и го изви във вираж настрани, изплашен до мозъка на костите си. Погледна през рамо към къщата. На мястото й се беше отворил гигантски кратер с огладени стени, издълбан с швейцарска прецизност в скалите и почвата. Сякаш някой титан от античните легенди беше загребал топка сладолед и бе повлякъл и къщата, и по-голямата част от парка около нея.
Всичко беше изчезнало. Без отломки. Само празнота.
Срязани като с нож потоци и езерца се изливаха през ръба на кратера.
По-далеч от ръба возилата набиваха спирачки и десетки хора слизаха да видят какво става. Армията на Камиси. Изтеглили се бяха навреме. Зулуският народ се сбираше по бреговете на кратера — влизаше във владение на отдавна отнетото му.
Грей прелетя над тях и изви машината в кръг около кратера. Спомни си липсващия барабан със Зерум 525, онзи, предназначен за Щатите. Включи радиостанцията и започна да въвежда дългата поредица секретни кодове, които щяха да му осигурят връзка с командването на Сигма.
Изненада се, че не чу гласа на Логан. От другата страна на линията беше Шон Макнайт, бившият директор на Сигма. Кръвта на Грей се смрази. Какво правеше там Макнайт? Нещо не беше наред. Макнайт го уведоми сбито за ситуацията. Новините бяха потресаващи.
Накрая Грей прекъсна връзката. Беше пребледнял.
— Какво има? — попита разтревожено Монк.
Грей се обърна и го погледна в очите. Не можеше иначе.
— Монк… Кат…
Бяха минали три дни. Три много дълги дни, докато уредят нещата в Южна Африка.
Накрая кацнаха на международно летище „Дълес“ след директен полет от Йоханесбург. Монк ги заряза още на терминала — махна на едно такси и отпраши с него. А после таксито попадна в задръстване близо до парка. Монк едва се сдържаше да не отвори вратата и да хукне пеша, но накрая платното все пак се отпуши и потеглиха.
Монк се наведе напред.
— Петдесет долара, ако ме закараш за по-малко от пет минути.
Ускорението го залепи за седалката. Така вече по̀ биваше.
След две минути тухленият болничен комплекс се появи отпред. Профучаха покрай табелата с надпис „Университетска болница Джорджтаун“. Гумите изсвириха на паркинга и таксито едва не забърса една линейка.
Монк хвърли на шофьора шепа банкноти и изскочи от колата.
Промуши се през автоматичната врата, преди да се е отворила и наполовина. Хукна по коридора, слаломираше между пациенти и персонал. Знаеше коя стая в интензивното му трябва.
Изтича покрай стаята на сестрите, глух за виковете отвътре.
„Да бе, не се влизало!“
Взе завоя в движение и видя леглото. Инерцията го повлече, той падна на колене и последните метри се попързаля.
Кат го гледаше ококорена — тъкмо поднасяше към устата си лъжица с някакво гадно зелено желе.
— Монк…
— Дойдох възможно най-скоро — изломоти задъхано той.
— Но нали говорихме по сателитния телефон преди няма и два часа.
— То си беше по телефона.
Надигна се и я целуна в устата. Лявото й рамо и целият й торс бяха превързани, скрити наполовина под синята болнична пижама. Три огнестрелни рани, голяма кръвозагуба, прострелян бял дроб, натрошена ключица и спукан далак.
Но беше жива.
И беше извадила невероятен късмет. Погребението на Логан Грегъри беше насрочено за след три дни.
Двамата бяха спасили Вашингтон от терористична атака — бяха елиминирали човека на Вааленберг, преди да е привел плана в действие. Церемониалната Камбана сега се намираше дълбоко в подземните изследователски лаборатории на Сигма. Доставката Зерум 525, предназначен за Камбаната, беше открита в един склад в Ню Джърси. Но докато американските разузнавателни агенции проследят въпросната доставка през лабиринта от корпорации, дъщерни фирми и фирми-фантоми на клана Вааленберг, последната мостра от зерума беше изгубила свойствата си след дългия престой при неподходяща температура и се беше превърнала в инертно вещество. А без източник на гориво тази Камбана, а и другите, иззети от посолства и консулства по целия свят, никога вече нямаше да зазвънят.