Рейчъл.
Слезе от моста и тръгна към мястото на срещата им.
Наближи кафенето и видя, че тя вече е там и го чака. Сигурно току-що беше пристигнала. Още не го беше видяла. Той забави крачка, смаян от красотата й. Всеки път му идваше като удар. Висока, дългокрака, с нежни, подканящи извивки. Рейчъл се обърна и го видя. Усмихна се лъчезарно. Карамелените й очи грейнаха топло. Прокара срамежливо ръка през черната си коса.
Кой не би искал да прекара остатъка от живота си с нея?
Той пресече уличката и посегна да хване ръката й.
И в този момент отново се сети за казаното от Монк в самолета. Толкова отдавна сякаш. Попитал го беше накъде са се отправили двамата с Рейчъл. И беше изброил на пръсти.
Съпруга, заеми, деца.
С други думи — истинският живот.
Една връзка не може вечно да изчаква в състояние на потенциал. Да обичаш и да не обичаш — едновременно. Еволюцията не търпи дългото колебание. Реалността рано или късно измерва потенциала.
И това се случи сега с Грей.
Съпруга, заеми, деца.
Вече знаеше отговора. Беше готов за предизвикателството и на трите. След това прозрение и последното домино се срина в сърцето му.
Да обичаш или не.
Да си вълна или да си частица.
Стисна пръстите на Рейчъл. Виждаше всичко съвсем ясно, само резултатът все още го изненадваше. Дръпна я към малката масичка и забеляза чинийката с шоколадови скалички и двете чаши с горещо капучино на плота й, вече сервирани.
Милата Рейчъл, предвидлива както винаги.
Седнаха един срещу друг.
Той я погледна в очите. Не можа да скрие тъгата и съжалението в гласа си, но се постара и решимостта му да прозвучи ясно.
— Рейчъл, трябва да поговорим.
И тогава го видя и в нейните очи. Реалността. Две кариери, два континента, двама души, чиито пътища се разделяха.
Тя стисна пръстите му.
— Знам.
Отец Пьотър беше излязъл да погледа как младият мъж минава по моста. Стоеше при отворената дъсчена вратичка, която водеше към избата на ректорията. Изчака посетителят му да свърне в уличката от другата страна на реката, после въздъхна.
Симпатичен млад човек, но го загръщаха сенки.
Бедното момче, много скърби го чакаха.
Но такава е пътеката на живота.
Тихо мяукане го накара да сведе поглед. Мършаво коте се отърка в глезените му, вирнало опашка и вперило обнадежден поглед в него. Едно от повереничетата на отец Варик. Сега негови. Пьотър коленичи и закрепи на един камък чинийка с остатъци от кухнята. Уличното коте се отърка за последно в крака му и нападна храната.
Отец Пьотър приклекна и се загледа в реката, подпалена от последните лъчи на слънцето. До крака му имаше нещо — пухена топчица. Кафяво врабче с пречупен врат. Поредният дар, който неговите сирачета бяха оставили на прага му.
Поклати глава, взе в шепи безжизнената птичка и я вдигна към устните си. Духна върху перцата й и те се раздвижиха като от лек вятър, после едното крилце се вдигна и запляска изненадано. Врабчето излетя от дланта му и се стрелна в небето.
Пьотър проследи с поглед полета му с надеждата да разчете някакво послание в описаната във въздуха пътечка. После изтупа ръце, стана и се протегна.
Животът си оставаше вълшебна загадка.
Дори и за него.
Бележка на автора: Истина или художествена измислица
Благодаря, че ме придружихте и в това пътуване. Както обикновено, реших да ви отнема още малко време, колкото да „разглобя“ романа и да разкрия къде свършва науката и започва въображението.
Първо за дребните неща.
АИОП наистина са разработили протези на базата на революционни технологии (макар че едва ли са вложили запалителни заряди в корпуса им).
Подобно на моята „укуфа“, учените в Станфордския университет действително са създали мишки-химери, чиито мозъци съдържат човешки нервни клетки. В момента се работи върху създаването на мишки, чиито мозъци са изцяло съставени от човешки нервни клетки.
През 2004-та се е родило германче с мутация в гена за миостатин, мутация, която води до състоянието, наречено „двойна мускулатура“, осигуряваща по-голяма сила и мускулен тонус. Дали това не е първият Sonnekonig, роден по естествен път?
Шангри-ла беше открита дълбоко в недрата на Хималаите през 1998-а, изгубен оазис със свободно течаща вода и пищна растителност сред заледените върхове. Какво ли друго се крие там?