Фиона му метна малката синя книжка с американския орел на корицата.
— Нещо друго? — попита Грей, докато опипваше джобовете си.
Фиона сви рамене.
— Още веднъж ще ви помоля да извините поведението на внучка ми. Понякога прекалява в стремежа си да ме защити.
Грей ги изгледа поред.
— Все пак няма ли да ми обясните какво става?
— Дошли сте да питате за Дарвиновия Bijbel — каза Грете.
— Библия — преведе Фиона.
Грете кимна.
— Представлявам купувач, който проявява интерес — каза Грей.
— Да. Това го знаем. И вчера цял ден разпитвахте други хора за неща, включени в аукциона Ергеншайн.
Грей вдигна изненадано вежди.
— Тук, в Копенхаген, библиофилската ни общност е малка. Новините се разпространяват бързо.
Грей се намръщи. А си беше въобразил, че е подхождал дискретно.
— Именно вашият интерес ми помогна да стигна до решението да включа и моята библия в търга. Цялата ни общност се вълнува от нарастващия интерес към научни трудове от викторианската епоха.
— Което прави момента подходящ за продажба — каза Фиона, една идея по-твърдо, сякаш казаното беше заключителна реплика от скорошен спор. — Закъсняваме един месец с наема за апартамента…
Баба й я прекъсна с жест.
— Трудно решение беше. Баща ми купи тази библия през 1949-а. Много я ценеше. Има вписани ръкописно имена на хора от рода на Дарвин, още от десет поколения, преди да се появи на бял свят знаменитият Чарлз. Но библията има и историческо значение. Пропътувала е с него света на борда на „Бийгъл“. И не знам дали го знаете, но на даден етап от живота си Дарвин е обмислял дали да не постъпи в семинарията. В тази именно библия съжителстват един до друг религиозният човек и ученият.
Грей кимна. Възрастната жена очевидно се опитваше да повиши интереса му. Дали единствено с цел и той да се включи в наддаването? Да се повиши цената? Във всеки случай Грей можеше да използва това в своя полза.
— А Фиона по каква причина ме следеше? — попита той.
Грете се отпусна, сякаш налегната от внезапна умора.
— Трябва да ви се извиня още веднъж. Както вече споменах, напоследък има голям интерес към неща от викторианската епоха, а ние сме малко общество. И всички знаем, че някои от сделките са… как да се изразя… ако не в рамките на черния пазар, то определено в тези на сивия.
— И аз чух това-онова — неангажиращо каза той; надяваше се да измъкне още информация.
— Имаше неколцина купувачи, които отказаха да платят окончателната сума от наддаването или плащаха с чекове без покритие и така нататък. Фиона просто се е опитала да защити интересите ми. Понякога наистина прекалява и се възползва от някои свои таланти, които отдавна би трябвало да загърби. — Жената вдигна многозначително вежда към внучката си.
Фиона изведнъж разви силен интерес към дъските на дюшемето.
— Един господин, преди година някъде, цял месец се рови из папките ми за произход и писмените свидетелства за собственост. — Грете кимна към наредените покрай стената кантонерки. — И накрая ми плати за услугата с крадена кредитна карта. Прояви изключителен интерес към библията на Дарвин, между другото.
— Което означава, че предпазливостта никога не е излишна — вметна Фиона.
— Знаете ли кой е бил този господин? — попита Грей.
— Не, но ще го позная, ако го видя. Белезникав един такъв, странен.
Фиона се размърда.
— Банката проведе разследване за измама и откри следите му през Нигерия до Южна Африка. Само дотам обаче. Добре се беше покрило това гадно копеле.
Грете се намръщи.
— Мери си приказките, госпожице.
— Защо са провели толкова сериозно разследване за едно фалшиво разплащане? — попита Грей.
Интересът на Фиона към дюшемето се поднови.
Грете погледна намръщено внучката си.
— Той има право да знае.
— Мути… — Фиона поклати глава.
— Какво да знам?
Фиона го стрелна с поглед, после отклони очи.
— Ще се разприказва и няма да получим и половината цена.
Грей вдигна ръка.
— Винаги съм дискретен.
Грете го изгледа, примижала с едното око.
— Но дали сте честен… това се питам, доктор Сойър.
На Грей му идеше да се свие под изпитателните им погледи. Дали прикритието му беше толкова сигурно, колкото си мислеше.