Грей пусна Грете, скочи и изблъска с рамо Фиона през вратата.
Кучето се втурна след тях.
Грей натика момичето зад една лавица с книги… и в същия миг двойна експлозия разтърси кабинета и пръсна междинната стена в огнена вихрушка от мазилка и нацепено дърво.
Лавицата се килна, опря се в съседната и замря в нестабилно равновесие. Грей прикриваше Фиона с тялото си.
Книгите над тях избухнаха в пламъци и ги засипаха с горяща пепел.
Кучето се беше забавило заради сакатата си лапа и ударната вълна го беше запратила в стената. Не помръдваше. Козината му се накъдряше по краищата от горещината на пламъците.
Грей затисна очите на момичето с ръка и изръмжа:
— Трябва да се измъкнем оттук!
Издърпа я изпод наклонената библиотечка. Задната част на магазина вече се пълнеше с дим и пламъци. Противопожарната система се включи и ги обля със студени струи. Твърде слаби обаче — и твърде късно. А и при толкова книги…
— През предната врата! — викна той.
И повлече Фиона натам.
Твърде бавно.
Външната щора се спусна с трясък и затвори и вратата, и витрината. Преди щората да се спусне докрай, Грей мярна нечии сенки да се скриват от двете страни. Още стрелци.
Погледна назад. Вряща стена от огън и дим изпълваше задната половина на книжарницата.
Вяха в капан.
Монк дремеше в люлката на щастливите селения между блаженството и съня. Двамата с Кат се бяха преместили от пода на банята в леглото и по пътя страстта им се беше успокоила до тих шепот и нежни ласки. Чаршафите си стояха оплетени около голите им тела. И двамата не бяха готови да се разделят, нито физически, нито никак.
Монк прокара пръст по гърдата на Кат, лениво, повече за да я усети реална, отколкото от възбуда. Гладката извивка на стъпалото й нежно галеше прасеца му.
Съвършенство.
Нищо не можеше да развали това…
Пронизително чуруликане избухна в стаята и стресна и двамата.
Идваше от пода до леглото, където Монк беше захвърлил шортите си… или май всъщност Кат ги беше захвърлила. Пейджърът беше защипан за ластика на кръста. Сигурен беше, че го бе превключил на вибрация, когато се върна от джогинга. Само един вид повикване не се влияеше от подобни настройки.
Спешното повикване.
Откъм нощното шкафче от другата страна на леглото втори пейджър заприглася трескаво на другарчето си.
Пейджърът на Кат.
И двамата се надигнаха и се спогледаха тревожно.
— Централното командване — каза Кат.
Монк се пресегна и грабна пейджъра си заедно с шортите. Предположението й бе вярно.
Той смъкна крака на пода и посегна към телефона. Кат седна до него и издърпа чаршафите да покрие гърдите си, сякаш за да запази поне някакво приличие, след като се обаждаха на централното командване. Монк набра номера на пряката линия със Сигма Форс. Оттам вдигнаха незабавно.
— Капитан Брайънт? — Беше Логан Грегъри.
— Не, сър. Монк Кокалис е. Но Кат… Капитан Брайънт е тук, до мен.
— Искам ви и двамата тук.
И накратко го осведоми за какво става дума.
Монк слушаше и само кимаше.
— Тръгваме веднага — каза накрая и затвори.
Кат го гледаше, свъсила вежди.
— Какво е станало?
— Има проблем.
— С Грей?
— Не. Той е добре, сигурен съм. — Монк си намъкна шортите. — Най-вероятно си гукат с Рейчъл в момента.
— Тогава какво?
— Директор Кроу. Нещо е станало в Непал. Не е много ясно. Зараза някаква или нещо подобно.
— Кроу ли се е обадил?
— Точно там е работата. За последно се е обадил преди три дни, после имало буря, която прекъснала комуникациите. Така че не се притеснили особено. Но бурята отминала, а той не се обадил и днес. А после се появили слухове за зараза, смърт и безредици. Възможно нападение на бунтовниците.
Очите на Кат се разшириха.
— Логан вика всички.
Кат се измъкна от леглото и посегна към дрехите си.
— Какво ли е станало?
— Нищо добро, това поне е сигурно.
— Можем ли да се качим на горния етаж? — попита Грей.
Фиона гледаше спуснатата охранителна щора, без да помръдва, очите й бяха широко отворени и немигащи. Класически признаци за силен шок.