Грей реши да си опита късмета със задното. То гледаше на запад, което означаваше, че по това време на деня покривът там е в сянка. А и именно тази част на къщата гореше и подпалвачите навярно не я наблюдаваха толкова зорко.
Грей отиде до прозорчето и погледна надолу. Наклонът на покрива не му позволяваше да види дворчето зад книжарницата и евентуалните стрелци там. Но щом той не ги виждаше, значи и те не можеха да го видят. Освен това от счупените прозорци на долните два етажа бълваше дим и това бе допълнително прикритие.
Поне веднъж огънят да действа в негова полза.
Въпреки това Грей отвори прозорчето внимателно, като стоеше встрани от него. Зачака. Никой не стреля. Сирените вече се чуваха откъм улицата отпред.
— Аз ще изляза пръв — прошепна Грей в ухото на Фиона. — Ако е чисто…
Зад тях изригна басов рев.
Обърнаха се едновременно. Огнен език се изстреля от капака, издигна се високо, пукаше и бълваше дим. Нямаха време.
— Хайде — каза Грей.
Измъкна се през прозорчето, като гледаше да не се надига много. Навън беше чудесно прохладно, въздухът бе режещо чист след бавно задушаващия пушек вътре.
Грей се огледа. Покривът беше стръмен, но все пак можеха да се придвижат по него. От северната страна разстоянието до съседната къща беше по-малко от метър. Лесно щяха да прескочат.
Доволен, той се обърна към прозорчето.
— Давай, Фиона… Внимателно.
Тя подаде глава, огледа се, после изпълзя на покрива почти на четири крака.
Грей я чакаше.
— Хайде! Насам!
Тя го погледна. Разсея се за миг, подхлъзна се и загуби равновесие. Падна тежко по корем… и започна да се плъзга надолу.
Трескаво забиваше пръсти и върховете на обувките си, но напразно.
Грей се хвърли към нея. Пръстите му докопаха само празно пространство.
Фиона се плъзгаше все по-бързо. Трескавите й опити да се спре чупеха керемидите. Парчета затракаха надолу като лавина.
Грей лежеше по корем. С нищо не можеше да й помогне.
— Улукът! — викна й. — Хвани се за улука!
Фиона, изглежда, не го чу. Пръстите й дращеха безпомощно, обувките й откъртваха нови и нови керемиди. Тя изпищя.
Първите строшени керемиди паднаха през ръба. Грей ги чу как се пръскат оглушително на плочника долу.
А после Фиона ги последва — плъзна се през ръба, като размахваше ръце.
3.
Укуфа
На десет хиляди километра и цял свят разстояние от Копенхаген един открит джип се движеше из пущинака на Южна Африка.
Жегата вече беснееше, пържеше саваната и рисуваше трептящи миражи. В огледалото за задно виждане равнините се припичаха под яркото слънце, само тук-там бодливи трънаци и самотни стиски червена храстовидна върба стърчаха като удивителни. Право напред се издигаше ниска могила с гъста мозайка от чепати акации.
— Стигнахме ли? — попита Камиси Тейлър, завъртя волана и джипът ги задруса през един пресъхнал поток. Прахта се точеше като опашка изпод задните гуми.
Доктор Марша Феърфилд се беше изправила на пасажерското място, стиснала с една ръка ръба на предното стъкло за равновесие. Посочи с другата.
— Завий. Там има една дълбока кухина.
Камиси намали и зави надясно. Като дежурен надзирател в ловния резерват Хлухлуве-Умфолози, трябваше да следва протокола. Бракониерството беше сериозно престъпление… но също и реалност. Особено в по-усамотените части на парка.
Дори собственият му народ, съплеменниците му зулуси, спазваха традиционните нрави и обичаи. Налагало се бе да глобява дори приятели на дядо си. Старците му бяха измислили прякор, дума на зулуски, която се превеждаше като „Дебеланко“. Уж не я използваха презрително, но Камиси усещаше подтекста на негодувание зад привидно шеговитата задявка. Те го смятаха за второ качество мъж, задето е приел „бяла“ работа и „дебелее“ за сметка на другите. На всичкото отгоре по тези места все още го смятаха за един вид външен човек. Баща му го беше отвел в Австралия, когато Камиси беше само на дванайсет, след като майка му почина. Беше прекарал голяма част от живота си в покрайнините на град Дарвин на северното австралийско крайбрежие, дори беше следвал две години в университета в Куинсланд. Сега, на двайсет и осем, се беше върнал и бе почнал работа като отговорник за дивеча в резервата — отчасти заради образованието си, отчасти заради връзката си с местните племена.