Доктор Феърфилд коленичи при другия край на тялото. Беше нахлузила гумени ръкавици, пушката й бе подпряна на трупа.
— Няма признаци да е родила.
— Значи няма осиротяло носорогче.
Биоложката заобиколи отново към корема на голямото животно. Наведе се, преспокойно повдигна парче разкъсана кожа и бръкна вътре.
Камиси се извърна.
— Досега мършоядите трябваше да са оглозгали трупа почти до кости — каза тя, докато работеше.
— Месото е много — измърмори той и отново обиколи туловището.
Тишината все така го притискаше и сякаш усилваше горещината. Хвърли поглед към докторката, но прегледът още не беше приключил.
— Според мен не това е причината. Тялото е тук от снощи, при това близо до място за водопой. Ако не друго, чакалите трябваше да са отмъкнали всичко от коремната кухина.
Камиси отново огледа трупа. Погледът му се спря на почти откъснатия заден крак, после на разкъсаното гърло. Нещо голямо беше повалило носорога. Нещо голямо и бързо.
Той настръхна.
Всъщност къде изобщо бяха чакалите, хиените и другите мършояди?
Преди да е измислил каквото и да било, доктор Феърфилд каза отсечено:
— Малкото го няма.
— Какво? — Той се обърна към нея. — Нали казахте, че не е родила.
Доктор Феърфилд се изправи, махна ръкавиците и взе пушката. После обиколи трупа, оглеждаше земята. Камиси забеляза, че следва кървавата пътека, където нещо е било извлечено от корема, за да бъде изядено на спокойствие.
О, Боже…
Тръгна след нея.
В края на гъсталака биоложката разбута с дулото на пушката няколко провиснали до земята клони. Зад тях видяха какво е било извлечено от корема на носорога…
Телцето беше разкъсано на парчета, сякаш няколко животни са си го оспорвали.
— Било е живо, когато са го разкъсали — каза доктор Феърфилд и посочи пръските кръв. — Бедничкото…
Камиси отстъпи назад и си спомни въпроса на биоложката отпреди малко. Защо други прехранващи се с мърша животни не бяха яли останките? Лешояди, чакали, хиени, дори лъвове. Доктор Феърфилд беше права. Толкова много месо никога не отиваше нахалост.
В това нямаше смисъл.
Освен ако…
Сърцето на Камиси заби тежко.
Освен ако хищникът още не беше тук.
Вдигна пушката. Потискащата тишина в сърцето на потъналия в сянка гъсталак отново писна в ушите му. Сякаш самата гора се беше уплашила от съществото, убило носорога.
Несъзнателно душеше въздуха, ослушваше се, напрягаше очи; стоеше абсолютно неподвижно. Сенките наоколо сякаш се сгъстиха още повече.
Като всяко дете, израсло в Южна Африка, Камиси добре познаваше суеверията, приказките за чудовища, които бродели из джунглите — ндалавото например, виещият човекоядец от угандийските гори; мбилинто — хипопотам с размери на слон от тресавищата в Конго; мнгва — косматият хищник от кокосовите горички по крайбрежието.
Но в Африка понякога и легендите оживяваха. Като нсуифиси. Раираното човекоядно чудовище от Родезия, дълго смятано за фолклорна измишльотина от белите заселници… докато десетилетия по-късно не беше класифицирано като нов вид гепард с таксономично название Acinonyx rex.
Докато оглеждаше напрегнато джунглата, Камиси се сети и за друго митично чудовище, познато из цяла Африка. Наричаха го с различни имена — дубу, лумбува, керит, гетет. Дори само името му караше децата да пищят от страх. Голямо като горила, то беше истински демон заради бързината, хитростта и жестокостта си. Векове наред много ловци — и черни, и бели — бяха твърдели, че са го зървали. Всички деца от малки се научаваха да разпознават характерния му вой. Този район на зулуската земя не правеше изключение.
— Укуфа… — измърмори Камиси.
— Каза ли нещо? — попита доктор Феърфилд. Още стоеше наведена над мъртвото носорогче.
Това беше зулуското име на чудовището, което хората шептяха около лагерни огньове и в племенните краали.
Укуфа.
Смърт.
Знаеше защо се беше сетил точно за този звяр. Преди пет месеца един старец разгорещено твърдеше, че бил видял укуфа недалеч оттук. „Наполовина звяр, наполовина призрак с очи от огън“ — така го беше описал старецът без грам колебание. Само другите старци бяха приели сериозно твърденията му. По-младите, като Камиси, даже се бяха майтапили с него.
Тук обаче, в дълбоките сенки…