— Ще се справим заедно — прошепна й. — Обещавам ти.
— Въпреки това предпочитам да си мълчим… поне още няколко дни. Още дори не съм ходила на лекар. Може тестът да не е отчел правилно.
— Колко теста си направи?
Тя се облегна на него.
— Казвай де!
— Пет — прошепна тя.
— Пет? — Той не успя да скрие удивлението си.
Тя го блъсна с юмрук в ребрата.
— Не ми се подигравай. — Монк долови усмивката в гласа й.
Притисна я по-силно към себе си.
— Добре. Засега ще го пазим в тайна.
Тя го целуна, не дълбоко, не страстно, а просто в знак на благодарност. Разделиха се, но продължиха през търговския център, без да пускат ръцете си.
Право напред и облята в ярки светлини се издигаше целта на нощната им разходка — замъкът Смитсониън. Бойниците му от червен пясъчник, големите и малките кули грееха в мрака — той целият беше един анахронизъм, кацнал сред подредения град. Централната сграда приютяваше информационния център на Смитсоновия институт, а старото изоставено бомбоубежище под земята беше преустроено в централното командване на Сигма — тайната сила от военни учени на АИОП в сърцето на множеството музеи и изследователски лаборатории.
Когато наближиха комплекса, Кат измъкна пръстите си от неговите.
Монк я изгледа. Все още го глождеше тревога.
Въпреки постигнатото съгласие усещаше малка ядка на несигурност зад уж нормалното й поведение. Дали нямаше и нещо друго освен бебето?
„Докато не съм сигурна.“
Сигурна в какво?
Тревогата не му даваше мира по целия път надолу към подземните офиси на командването. Ала последвалият инструктаж с Логан Грегъри, временно изпълняващия длъжността директор на Сигма, му струпа цял куп нови тревоги на главата.
— Заради бурята все така нямаме връзка с района. Всъщност целият Бенгалски залив е в лапите на електромагнитна буря — обясни седналият зад подреденото си бюро Логан. Едната стена беше заета от редица плазмени екрани. На два от тях течеше информация. Трети показваше данните от директна връзка с метеорологичен сателит, разположен над Азия.
Монк подаде на Кат снимка, направена при едно от преминаванията на сателита.
— С малко късмет преди съмване може да постъпят нови данни — продължи Логан. — Тази сутрин Анг Гелу излетял с хеликоптер от Непал заедно с медицински екип към манастира. Излетели са в промеждутъка между двете бури. Още е рано. Там сега е едва обяд. Така че скоро може да получим нова информация.
Монк и Кат се спогледаха. Бяха ги уведомили за разследването на директора. Връзката с Пейнтър Кроу се беше изгубила преди три дни. Ако се съдеше по изтерзания му вид, Логан Грегъри оттогава не беше мигнал. Беше с обичайния си син костюм, но леко омачкан на лактите и коленете, което си беше направо безобразен вид за втория човек в командването на Сигма. Сламенорусата му коса и слънчевият загар му придаваха младежки вид, но тази нощ му личеше, че всъщност е надхвърлил четиридесетте — подпухнали очи, бледност и две бръчки между очите, дълбоки колкото Гранд Каньон.
— Ами Грей? — попита Кат.
Логан решително подравни една папка върху плота на бюрото си, сякаш с това слагаше точка на предишната тема. Притегли друга папка и я отвори.
— Преди час срещу командир Пиърс е имало опит за покушение.
— Какво?! — Монк се наведе напред. — Защо тогава изобщо говорим за разни метеорологични прогнози?
— Успокой се. Той е на сигурно място и чака подкрепление. — Логан им разказа накратко за случилото се в Копенхаген, включително за оцеляването на Грей. — Монк, ти заминаваш при командир Пиърс. На летище „Дълес“ те чака самолет, излита след деветдесет и две минути.
Трябваше да му го признае — Логан дори не си погледна часовника.
— Капитан Брайънт — продължи Логан и се обърна към Кат. — Междувременно бих искал да си ми на разположение тук, докато наблюдаваме развитието в Непал. Свързах се с посолството ни в Катманду. Опитът ти в разузнаването ще ми е от полза.
— Разбира се, сър.
Монк изведнъж се зарадва, че преди да постъпи в Сигма, Кат беше работила за разузнаването. Сега щеше да е дясната ръка на Логан, докато трае кризата, на сигурно място под замъка Смитсониън, а не някъде на терен. Една тревога по-малко на главата му.
Кат го гледаше напрегнато. И ядосано някак, сякаш му беше прочела мислите. Монк се постара лицето му да си остане безизразно.