— Набутахме им го! — каза Фиона. — Наду цената до три милиона. Жестоко!
— Не мисля, че парите са чак толкова важни за тях.
Фиона издърпа иглата, която държеше кока й, и разтърси косата си. Десетина години от възрастта й се изпариха като дим. В очите й продължаваше да свети самодоволство с привкус на отровно злорадство.
Грей изведнъж го присви стомахът.
— Фиона, какво си направила?
Тя вдигна чантичката си на масата, наклони я към Грей и я отвори. Той се наведе напред.
— О, Господи!… Фиона…
В чантичката имаше очукана книга с кожена подвързия. Същата като библията на Дарвин, която току-що беше продадена.
— Това истинската ли е? — попита той.
— Измъкнах я право изпод носа на онзи слепок в задната стаичка.
— Как?
— Старият номер с отклоняване на вниманието и подмяна. Цял ден мина, докато намеря библия с подходящия размер и форма. Е, след това си поиграх малко с нея, разбира се, за да заприлича досущ на истинската. А после трябваше само да се разцивря, да поврещя, да размахвам ръце като луда и… — Тя сви рамене. — И фокус-мокус, готово.
— Щом вече си била прибрала библията, защо ме накара да наддавам? — И изведнъж му просветна. — Използвала си ме!
— За да изтръскаш от онези копелета три милиона за евтин фалшификат!
— Много скоро ще разберат измамата — каза Грей с растящо чувство на ужас.
— Да, но тогава аз ще съм далеч.
— Къде?
— Където и ти. Тръгвам с теб. — Фиона щракна закопчалката на чантичката си.
— Тая няма да стане.
— Помниш ли какво ти каза Мути за разпродадената библиотека? От която е купена и библията на Дарвин?
Грей знаеше за какво му говори. Грете Неал беше намекнала, че някой се опитва да възстанови библиотеката на някакъв стар учен. Тъкмо му даваше оригиналната разписка за покупко-продажба, когато ги нападнаха, а после пламъците погълнаха всичко.
Фиона се почука по челото с показалец.
— Адреса го знам. — После му протегна ръка. — Е?
Грей се намръщи и посегна да си стиснат ръцете.
Фиона обаче дръпна своята с отвращение.
— Да бе. — После пак протегна ръка, но с дланта нагоре. — Искам да ти видя истинския паспорт, приятел. Мислиш, че не мога да различа фалшификатите? От пръв поглед ги хващам.
Той я погледна в очите. Веднъж вече му беше откраднала паспорта. И сега го гледаше безкомпромисно. Той свъси вежди още повече, накрая бръкна в един скрит джоб на сакото си и извади истинския си паспорт.
Фиона отгърна на първата страница.
— Грейсън Пиърс. — Метна го обратно на масичката. — Радвам се да се запознаем… най-накрая.
Грей си взе паспорта.
— А сега за библията. Откъде идва?
— Ще ти кажа само ако ме вземеш с теб.
— Не ставай смешна. Не можеш да дойдеш с мен. Ти си още дете.
— Дете с библията на Дарвин.
Започваше да му писва от изнудването й. Можеше да й вземе библията, когато си поиска, но същото не можеше да се каже за информацията в главата й.
— Фиона, това не е детска игра.
Очите й го фиксираха и сякаш остаряха пред погледа му.
— Да не си мислиш, че не знам? — Думите й студенееха мъртвешки. — Къде беше ти, когато изнесоха баба в пликчета? В проклети гадни малки пликчета!
Грей затвори очи. Беше докоснала чувствителна струна в него, но той нямаше да поддаде.
— Фиона, съжалявам — каза напрегнато. — Но искаш нещо невъзможно. Не мога да те…
Експлозията разтърси сладкарницата като земетресение. Предното стъкло се раздрънча, изпопадаха чинии. Фиона и Грей скочиха и отидоха при прозореца. През улицата се виеше дим, издигаше се към здрачното небе. Пламъци танцуваха по напуканата фасада на сградата от другата страна на улицата.
Фиона го погледна и каза само:
— Мога да позная. От първия път.
— Стаята ми в хотела — призна той.
Пейнтър се возеше зад Лиза на шейна, вързана за един от снегомобилите. Пътуваха вече почти час, завързани за шейната и един за друг. Ако не друго, шейната поне ги топлеше отдолу.
Въпреки това той се беше сгърбил над Лиза, предпазваше я донякъде с тялото си. Тя пък се беше облегнала назад към него. Само това можеха да направят. Китките им бяха вързани за скоби от двете страни на шейната.