Грей се извърна.
Очакваше Фиона вече да е преполовила уличката. Вместо това я видя само на пет метра от себе си, яхнала някакъв доста ръждясал лимоненозелен мотопед.
— Какво правиш?
— Осигурявам ни транспорт — каза тя и пусна в чантичката си малка отвертка.
Грей затича към нея.
Пръстите на Фиона ровичкаха слепешката кълбо сплетени жици. Тя изви две и двигателят изхърка и запали.
„По дяволите…“
Биваше си я… но доверието си имаше граници.
Грей й махна да се премести назад.
— Аз ще карам.
Фиона само сви рамене и плъзна дупе назад. Грей яхна мотопеда, даде газ и без да включва фара, подкара по тъмната уличка. Или по-скоро запълзя.
— Хайде де — измърмори подканящо на старата машина.
— Включи на втора — каза Фиона. — Третата я прескочи. С тия таралясници иначе не става.
— Мразя да ми дават съвети, като карам.
Въпреки това я послуша и мина на четвърта. Мотопедът подскочи като стреснато жребче. Поеха доста по-бързо по уличката, лавираха на зигзаг между кофите за боклук.
Зад тях пищяха сирени. Грей хвърли поглед през рамо. Пожарна кола изрева покрай входа към уличката на път към експлозията. Преди Грей да се е обърнал напред, в полезрението му се появи тъмна фигура, очертана на фона на ярките улични светлини отзад.
Жената с пистолета.
Той даде още газ и заобиколи голям контейнер за строителни отпадъци, така че да остане между тях и жената. Придържаше се близо до стената.
Перпендикулярната улица пред тях грееше като фар.
Беше единственият им шанс.
Вперил поглед напред, той видя как втора тъмна фигура се очертава на фона на светлината и спира. Фаровете на минаващ автомобил посребриха руса коса. Поредният член на семейството. Мъж с дълъг черен шлифер. Разтвори го и измъкна изпод диплите му автомат.
Жената явно му се беше обадила и така бяха спретнали засадата.
— Дръж се! — извика Грей.
Онзи вдигна автомата с една ръка и Грей забеляза, че другата му ръка е превързана от китката до лакътя и виси на шина. Макар лицето му да беше в сянка, Грей знаеше кой им препречва пътя.
Мъжът, който беше убил Грете Неал.
Под превръзката на ръката му се криеха раните от зъбите на Бертал.
Автоматът се насочи към Грей.
Нямаше време.
Грей зави рязко, изпод гумите се вдигна прах, мотопедът се наклони и се хлъзна към стрелеца.
Автоматът изтрещя приглушено, чу се и трясък на разцепено дърво откъм един вход наблизо.
Фиона изписка.
Само че това беше единственият изстрел, който онзи успя да произведе, защото отскочи, за да избегне налитащия странично мотопед. Грей изскочи от тъмната уличка, овладя плъзгащата се машина, даде газ сред писъка на прегрята гума върху цимент и се вмъкна в движението. Един възмутен водач на ауди му изсвири гневно с клаксона си.
Грей продължи напред между автомобилите.
Фиона поотпусна хватката си около кръста му.
Грей маневрираше между по-бавните коли и набираше скорост по стръмното надолнище в този участък. Наклонът свършваше при обточена с дървета пресечка. Грей натисна спирачките, за да вземе острия завой, но мотопедът не се подчини. Грей погледна надолу. Някакъв кабел се влачеше до задната гума.
Кабелът на спирачката.
Страничното плъзгане при изхода на уличката явно го беше измъкнало от гнездото му.
— Намали! — изкрещя Фиона в ухото му.
— Спирачката не работи! — извика й той. — Дръж се!
Изключи двигателя, после се опита да намали инерцията на мотопеда, като изви в странично плъзгане като скиор по стръмен склон. Провлече задната гума по бордюра сред миризма на изгорял каучук.
Стигнаха завоя с твърде висока скорост.
Грей наведе мотопеда силно настрани, металът застърга сред искри по пътната настилка. Плъзнаха се през кръстовището право пред някакъв камион. Запищяха клаксони. Засвириха спирачки.
После се удариха в отсрещния бордюр.
Мотопедът се преобърна. Грей и Фиона излетяха.
Жив плет смекчи удара в някаква степен, но все пак се търкулнаха по тротоара — спря ги една тухлена стена. Грей се наведе над Фиона.
— Как си?
Тя се изправи, повече ядосана, отколкото пострадала.
— Платих двеста евро за това нещо. — Роклята й се беше скъсала почти до кръста от едната страна. Тя я притисна с ръка и се наведе да си вземе чантичката.