А през цялото време Пейнтър беше запазил завидно спокойствие. Дори и сега Лиза черпеше сила от присъствието му, стигаше й, че го чува как слага поредната цепеница в камината, колкото и дребно да изглеждаше това. Сигурно бе изтощен. Беше минал през банята преди нея, не толкова заради хигиената, колкото като предпазна мярка срещу измръзване. Лиза беше забелязала белите петна по върховете на ушите му и беше настояла той да покисне пръв в горещата вода.
Самата тя не беше пострадала — заради по-топлите си дрехи.
Въпреки това се потопи изцяло във ваната, включително и главата, косата й се разстла като ветрило. Топлината я обгърна и попи сякаш до мозъка на костите й. Сетивата й се разгънаха до нова перспектива. Трябваше само да вдиша, да поеме дълбоко вода в дробовете си и да се удави по своя воля. Миг на паника — и после всичко щеше да приключи. Страхът, напрежението. Щеше да поеме контрол над собствената си съдба — да си вземе обратно онова, с което похитителите я държаха заложничка.
Само едно вдишване…
— Свършваш ли? — Приглушените думи стигнаха до слуха й под водата, сякаш от много далеч. — Донесоха ни вечеря.
Лиза се размърда, вдигна глава над водата и тя се отля по косата и лицето й.
— Само минутка.
— Не е нужно да бързаш — извика Пейнтър откъм стаята с камината.
Чу го как слага още една цепеница в огъня.
Как бе в състояние още да се движи този човек? Три дни на легло, после ръкопашният бой в избата на манастира, мразовитият преход дотук… и още се държеше. Това й даваше надежда. Може и само да си въобразяваше, но сякаш долавяше в него запас от сила, която отиваше отвъд чисто физическото.
Докато мислеше за Пейнтър, постепенно спря да трепери.
Излезе от ваната. От кожата й се вдигаше пара. На една кука висеше тежък халат. Лиза не бързаше да го вземе. Високо огледало на стойка се мъдреше до старинен умивалник. Повърхността му беше запотена от парата, но голото й тяло все пак се виждаше. Завъртя крак, не в пристъп на нарцистично възхищение, а за да огледа рисунъка от синини по себе си. Дълбоката болка в прасците й напомни нещо важно.
Че още е жива.
Хвърли поглед към ваната.
Нямаше да ги улесни, като сложи сама край на живота си. Все щеше да издържи някак.
Навлече халата, пристегна го около кръста си, вдигна тежкото желязно резе и отвори вратата на банята. В стаята беше топло — местното парно все пак работеше в някаква степен, а огънят в камината беше повишил температурата допълнително. Пламъчетата припукваха весело и хвърляха треперливи сенки. Свещите до леглото добавяха своя дял към уюта на домашна атмосфера, но с това източниците на осветление се изчерпваха.
Електричество нямаше.
Когато ги доведоха тук, Анна Споренберг гордо обясни, че по-голямата част от използваната тук енергия се генерирала на геотермален принцип, разработен преди сто години от Рудолф Дизел, родения във Франция немски инженер, който по-късно изобретил дизеловия двигател. Въпреки това се опитвали да пестят електричеството и го използвали само в някои части на замъка.
Тук — не.
Пейнтър се обърна към нея. Косата му беше изсъхнала несресана и му придаваше момчешки вид. Бос и с халат като нейния, той сипваше нещо горещо в две големи каменни чаши.
— Чай от жасмин — каза и й махна към малкото канапе пред камината.
На ниската масичка беше оставен поднос — сирене, самун черен хляб, нарязано на филийки печено телешко и купа с боровинки плюс каничка сметана.
— Последното ни ядене? — попита Лиза уж небрежно, но не й се получи. Щяха да ги разпитват рано на следващата сутрин.
Пейнтър седна и потупа мястото до себе си.
Тя седна до него.
Докато той режеше хляба, Лиза си взе парче сирене. Подуши го и го върна в чинията. Нямаше апетит.
— Трябва да хапнеш — каза Пейнтър.
— Защо? За да съм по-силна, когато ни натъпчат с гадостите си?
Пейнтър си нави на рулце едно парче телешко и го лапна цялото. Задъвка и каза:
— Нищо не е сигурно. И да не съм научил нищо друго в живота си, това поне го знам от опит.
Тя поклати глава със съмнение.
— И какво? Просто да се надяваме на чудо?
— Лично аз предпочитам да имам план.
Тя го изгледа.
— И вече си го измислил?
— Нещо съвсем простичко. Без пушкала и гранати.