Анна им махна да я последват. Клаус отстъпи назад. Не изглеждаше доволен. Но пък Пейнтър не знаеше как изглежда този тип, когато е доволен. Всъщност се надяваше изобщо да не разбере. Доволството на този мъж сигурно изискваше писъци и кървища.
— Последвайте ме, моля — с хладна любезност ги подкани жената.
Излезе през вратата и двама от пазачите в коридора тръгнаха с нея. Клаус тръгна след Лиза и Пейнтър, последван от останалите двама въоръжени мъже.
След няколко завоя поеха по прав тунел, по-широк от другите. Тук осветлението се осигуряваше от електрически крушки в защитни решетки покрай едната стена. Това беше и първият знак за съвременни удобства.
Миришеше на дим и миризмата ставаше все по-силна. Пейнтър отново се обърна към Анна.
— Значи знаете какво е причинило заболяването ми?
— Беше злополука.
— Злополука, свързана с какво? — настоя той.
— Не може да се отговори с две думи. Свързано е с нещо от далечното минало.
— От времето, когато сте били нацисти?
Анна хвърли поглед към него.
— От времето, когато животът се е зародил на планетата.
— Сериозно? — възкликна Пейнтър. — Та колко е дълга тази история? Не забравяйте, че ми остават само три дни.
Тя се усмихна и поклати глава.
— Във вашия случай ще почна от времето, когато дядо ми дошъл в Granitschloss. В края на войната. Какво знаете за хаоса от онзи период? Хаосът в Европа, докато Германия се сривала?
— Всеки гледал да заграби каквото може.
— И не само земята и ресурсите ни, но и научните ни изследвания. Съюзническите сили, всяка за себе си, пращали отряди учени и войници със задачата да опоскат страната и да откраднат каквото могат от секретната ни технология. На принципа който превари, той натовари. — Анна се намръщи. — Разбирате какво имате предвид, нали?
Пейнтър и Лиза кимнаха.
— Само Британия пратила пет хиляди войници и цивилни под кодовото име Т-Форс. Технологична сила. Официалната им задача била да локализират и предпазят немската технология от разграбване, макар че именно разграбването било истинската им задача, в която се състезавали с американските, френските и руските си конкуренти. А знаете ли кой е основателят на британската Т-Форс?
Пейнтър поклати глава. Нямаше как да избегне сравнението между собствената си Сигма Форс и британските отряди от края на Втората световна. Технологични мародери. Много би се радвал да обсъди темата с основателя на Сигма Шон Макнайт. Ако оживееше дотогава.
— Кой е бил водачът им? — попита Лиза.
— Един джентълмен на име Ян Флеминг. Би трябвало да сте чували за него.
Лиза изсумтя пренебрежително.
— Писателят, който създал Джеймс Бонд?
— Същият. Казват, че героят му бил събирателен образ на мъжете от отряда му. Това дава някаква представа за арогантността и кавалерството на онези техномародери.
— Победителите не ги съдят — цитира Пейнтър и вдигна рамене.
— Може и така да е. Но дълг на дядо ми било да опази колкото се може повече от тази технология. Бил офицер от Sicherheitsdienst. — Погледна косо Пейнтър. Изпитваше го.
Значи играта не беше свършила. А той знаеше отговора.
— Sicherheitsdienst е била групата командоси на СС, натоварени със задачата да евакуират германските съкровища — произведения на изкуството, злато, антики и технология.
Анна кимна.
— През последните дни на войната, докато руската армия пробивала през източните ни граници, на дядо ми била възложена задача — от онези, които вие, американците, наричате „черни“. Получил заповедите си лично от Хайнрих Химлер, преди райхсфюрерът да бъде заловен и да се самоубие.
— И заповедите са били?
— Да премести и опази един проект с кодовото име Хронос, като унищожи всички доказателства за съществуването му. В сърцето на проекта било устройство, наречено простичко Die Glocke. Изследователската лаборатория била заровена дълбоко под земята в изоставена мина в Судетските планини. Отначало дядо ми нямал никаква представа каква е целта на проекта. Когато разбрал, едва не го унищожил, въпреки получените изрични заповеди.
— Значи избягал с Камбаната. Как?