— Имало два работни плана. Единият предвиждал бягство на север през Норвегия, другият — на юг през Адриатическо море. И по двата маршрута чакали агенти, готови да съдействат. Дядо ми избрал да тръгне на север. Химлер му бил казал за Granitschloss. Дядо ми се добрал дотук с група нацистки учени, някои от тях били работили в лагерите. Всички търсели място, където да се скрият. А и дядо ми им предложил проект, на който малцина учени биха устояли.
— Камбаната — заключи Пейнтър.
— Именно. Предложил им нещо, което много учени по онова време били търсили чрез други средства.
— И то е?
Анна въздъхна и хвърли поглед към Клаус.
— Съвършенство. — Помълча известно време, потънала в тъжни мисли.
Проходът най-после свърши. В дъното му имаше огромна двойна врата — отворена. Зад нея грубо стълбище се спускаше в спирала надолу. Беше изсечено в скалата и обикаляше около централна колона от стомана, дебела колкото дънер на дърво. Заслизаха.
Пейнтър погледна нагоре. Колоната пробиваше тавана и продължаваше нагоре… може би през цялата планина. „Гръмоотвод“, помисли си. Във въздуха се усещаше лъх на озон, по-силен дори от миризмата на пушек.
Анна забеляза къде се е загледал.
— Използваме шахтата като отвод за излишната енергия. — И посочи нагоре.
Пейнтър изви още повече врат. Сети се за призрачните светлини, наблюдавани в района. Това ли беше източникът им? На светлините, а и на болестта може би?
Преглътна гнева си и се съсредоточи върху стъпалата. Главата му пулсираше от болка, а спускането по спирала не се отразяваше добре на стомаха му. С надеждата да отклони вниманието си от неприятните усещания, той продължи разговора.
— Камбаната. За какво служи?
Анна се отърси от мислите си.
— В началото никой не знаел. Появила се в резултат на едно изследване върху нов източник на енергия. Някои дори смятали, че е груба версия на машина на времето. Точно затова й дали кодовото име Хронос.
— Пътуване във времето? — попита невярващо Пейнтър.
— Не забравяйте — каза Анна, — че в някои технологии Германия била на светлинни години пред другите нации по онова време. Затова и научното пиратство в годините след войната придобило такива невиждани размери. Но да се върнем назад. В началото на века две теоретични системи се конкурирали помежду си — теорията на относителността и квантовата теория. И макар да не си противоречали директно, дори Айнщайн, бащата на относителността, ги смятал за несъвместими. Теориите разделили научната общност на два лагера. И всички ние много добре знаем на коя страна застанал в по-голямата си част западният свят.
— Относителността на Айнщайн.
Анна кимна.
— Което довежда до разделянето на атома, бомбите и ядрената енергия. Целият свят се превръща в един огромен проект „Манхатън“. И всичко това — основано на работата на Айнщайн. Нацистите поемат по различен път, но със същата решителност. Имат си свой еквивалент на проекта „Манхатън“, само че той се основава на другата теория. Квантовата.
— И защо са тръгнали по този път? — попита Лиза.
— По една съвсем проста причина. — Анна се обърна към нея. — Защото Айнщайн бил евреин.
— Какво?!
— Спомнете си контекста на онова време. Айнщайн бил евреин. В очите на нацистите този факт омаловажавал откритията му. Вместо това нацистите взели присърце физичните открития на чистокръвни немски учени, смятали, че тяхната работа е по-важна и истинска. Базирали своя проект върху работата на учени като Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер, и основно върху откритията на Макс Планк, бащата на квантовата теория. Всички те имали дълбоки корени във фатерланда. И така нацистите насочили усилията си към практическите приложения на квантовата механика, работа, която и днес се смята за истински научен пробив. Нацистките учени смятали, че чрез експериментиране с квантови модели е възможно да се открие нов източник на енергия. Нещо, за което в съвременния западен свят започна да се говори едва през последните години. Съвременната наука го нарича енергията на точка нула.
— Точка нула? — Лиза погледна Пейнтър.
Той кимна. Познаваше добре това научно схващане.
— Когато нещо се охлади до абсолютната нула — двеста седемдесет и три градуса под нулата по Целзий, — движенията на атомите спират напълно. Никакво движение. Нулевата точка на природата. Дори и тогава обаче енергията продължава да съществува. Фонова радиация, която не би трябвало да е там. Присъствието на тази енергия не може да се обясни адекватно чрез традиционните теории.