— Но квантовата теория го обяснява — твърдо каза Анна. — Тя допуска движение дори когато материята е замръзнала до абсолютна неподвижност.
— Как е възможно това? — попита Лиза.
— При абсолютната нула частиците може и да не се движат нагоре, надолу, наляво и надясно, но според квантовата механика могат да преминават към и извън съществуване, като по този начин генерират енергия. Която се нарича енергията на точка нула.
— Към и извън съществуване? — Лиза не изглеждаше убедена.
Пейнтър пое юздите.
— Квантовата физика е склонна да залита към чудатости. Но макар концепцията да звучи откачено, енергията е реална. Установена в лабораторни условия. По целия свят учени се опитват да овладеят тази енергия, която е в ядрото на всичко съществуващо. Тя би била източник на безкрайна, неизчерпаема сила.
Анна кимна.
— И нацистите експериментирали с тази енергия със същото старание и хъс, които западният свят влага в проекта „Манхатън“.
Очите на Лиза се разшириха.
— Неограничен източник на енергия! Ако са го били открили, това е щяло да промени изхода на войната.
Анна вдигна ръка да я поправи.
— Кой казва, че не са го открили? Има документи, от които е видно, че през последните месеци на войната нацистите са постигнали забележителни пробиви. Проекти с имена Feuerball и Kugelblitz. Подробности за тях могат да се открият в незасекретените архиви на британската Т-Форс. Но откритията закъснели. Лабораториите били бомбардирани, учените — убивани, откритията — крадени. Малкото останало потънало в засекретените проекти на различни държави.
— Но не и Камбаната — каза Пейнтър, за да върне дискусията към основната тема. Гаденето непрекъснато му напомняше защо са тук.
— Не и Камбаната, да — съгласи се Анна. — Дядо ми успял да избяга с най-важното на проекта „Хронос“, роден в резултат от изследванията на енергията на точка нула. После дал друго име на проекта. Schwarze Sonne.
— Черно слънце — преведе Пейнтър.
— Sehr gut.
— Ами тази Камбана? — попита отново той. — Какво прави?
— Точно тя предизвика заболяването ви — каза Анна. — Увреди ви на квантово равнище, където нито хапче, нито друго лечение може да достигне.
Пейнтър едва не се спъна. В първия миг не можа да осмисли новата информация. „Увреден на квантово равнище.“ Какво означаваше пък това?
Вече се виждаха последните стъпала, преградени от кръстосани дървени греди и охранявани от двама въоръжени пазачи. Колкото и да беше зашеметен от лошите новини, Пейнтър забеляза, че скалният таван в края на стълбището е почернял, обгорен сякаш.
Зад дъските зейваше огромно подземие. Погледът не стигаше далеч, но горещината се усещаше и оттук. Всички повърхности бяха почернели. Покрити с мушама купчини лежаха в редица. Трупове.
Явно тук бе избухнал взривът, който бяха чули.
От руините се появи човек, целият в сажди. Беше Гюнтер, гигантът, опожарил манастира. Май хората тук бяха пожънали каквото бяха посели.
Огън за огън.
Гюнтер се приближи до кордона. Анна и Клаус го посрещнаха. Когато двамата мъже застанаха един до друг, Пейнтър долови приликата помежду им — не толкова във физическите черти, а в някаква твърдост и чуждоземност, която му убягваше.
Гюнтер кимна на Клаус.
Той почти не даде вид, че го е забелязал.
Анна наведе глава към Гюнтер и бързо заговори на немски. Пейнтър разпозна само една дума. Беше еднаква и на английски, и на немски.
Саботаж.
Значи не всичко в Гранитния замък беше наред. Предател ли си имаха? И ако е така — кой? И каква беше целта му? Приятел ли беше, или поредният враг?
Очите на Гюнтер се спряха върху Пейнтър. Устните му се движеха, но Пейнтър не различи думите. Анна поклати глава в несъгласие. Гюнтер присви очи, но после кимна.
Пейнтър знаеше, че би трябвало да изпита облекчение.
С последен отровен поглед Гюнтер се обърна и тръгна назад към почернелите руини.
Анна се върна при тях.
— Това исках да ви покажа. — И обхвана с жест разрушението.
— Камбаната — каза Пейнтър.
— Беше унищожена. Саботаж.
Лиза плъзна поглед по обгорелите стени.