— И тази Камбана е разболяла Пейнтър?
— Пак тя беше и единственият шанс за лечение.
Пейнтър оглеждаше руините.
— Нямате ли дубликат на Камбаната? — попита Лиза. — Можете ли да направите друга?
Анна бавно поклати глава.
— Един от ключовите компоненти не може да бъде пресъздаден. Зерум 525. Дори и след шейсет години опити не успяхме да възстановим формулата.
— Значи няма Камбана, няма и лекарство — каза Пейнтър.
— Но може и да има известен шанс… ако си помогнем взаимно. — Анна протегна ръка. — Ако си съдействаме… ви давам думата си.
Пейнтър безизразно стисна подадената му ръка. И въпреки това се колебаеше. Долавяше още нещо, нещо подмолно. Нещо, което Анна беше премълчала. Толкова много беше изприказвала… а обясненията й… единствената им цел беше да му отклонят вниманието. Защо изобщо му предлагаха тази сделка?
И изведнъж се сети.
Разбира се!
— Злополуката… — каза той.
Усети как пръстите на Анна се стягат около ръката му.
— Не е било злополука, нали? — Сети се за думата, която беше доловил в разговора й с Гюнтер. — И тя е била саботаж.
Анна кимна.
— Отначало помислихме, че е злополука. И преди сме имали дребни проблеми с приливите. Това са върхове в излъчването на Камбаната. Нищо съществено. Отвеждането на енергиите разболяваше по някой и друг местен. Случайна смърт.
Пейнтър с мъка се сдържа да не поклати глава. „Нищо съществено“, беше казала Анна. Болестта и смъртните случаи бяха достатъчно съществени, та Анг Гелу да изпрати зов за помощ и Пейнтър да се озове тук.
Анна продължи:
— Но преди няколко дни, през нощта, някой е променил драстично настройките по време на рутинен тест. И е увеличил излъчването многократно.
— И е обрекъл манастира и селото на гибел.
— Точно така.
Пейнтър стисна силно ръката й. Стори му се, че Анна понечи да я издърпа. Нямаше да й позволи. Все още криеше нещо от него. Но Пейнтър знаеше истината толкова сигурно, колкото беше сигурно, че главата му ще се пръсне от болка. Това обясняваше и предложението за съдействие.
— Но не само монасите и селото са били засегнати — каза той. — Всички тук — също. Всички вие сте болни, също като мен. Не бързата неврологична дегенерация, засегнала монасите, а по-бавното физическо отпадане, от което страдам аз.
Анна присви очи. Гледаше го и явно премисляше колко може да му каже. И накрая кимна.
— Тук бяхме частично предпазени. Отведохме навън огромната част от радиацията.
Пейнтър си спомни призрачните светлини, танцували по планинските върхове. За да защитят себе си, германците бяха облъчили околността, включително и манастира. Но това не се беше оказало достатъчно.
Анна срещна погледа му, без да трепне. Не мислеше да се извинява за нищо.
— Сега всички ни грози една и съща смъртна присъда.
Пейнтър обмисли вариантите си за избор. Такива на практика липсваха. Макар помежду им да нямаше и капка доверие, се бяха оказали в една лодка, така че като нищо можеха и да се сближат. Разтърси ръката й, за да скрепи договора.
Сигма и нацистите заедно.
Второ
7.
Черна мамба
Камиси Тейлър стоеше пред бюрото на главния надзирател и изпънал рамене, чакаше началник Джералд Келог да дочете предварителния му доклад за трагедията от предишния ден.
Единственият звук идваше от вентилатора на тавана — въртеше се бавно и току проскърцваше.
Камиси беше облякъл униформа назаем и панталоните му бяха дълги, а ризата — възтясна. Но пък беше сух. След като бе прекарал цял ден и цяла нощ в хладкия вир, потънал до раменете в калната вода и със схванати до болка ръце да стиска пушката в готовност, топлите дрехи и твърдата земя под краката му бяха истинска благословия.
Същото важеше и за дневната светлина. В отрязъка небе, който се виждаше през прозореца зад бюрото на шефа, зората рисуваше в сумрачно розово с дебела четка. Светът се възраждаше от сенките.
А той беше оцелял. Беше жив.
Но тепърва щеше да свиква с тази мисъл.
Крясъците на укуфа в главата му не стихваха.
Началник Келог почеса разсеяно бухналите си кестеняви мустаци, забил поглед в доклада. Утринното слънце се отразяваше в голото му теме и то лъщеше в мазно розово. Накрая Келог вдигна очи и погледна Камиси над малките очила, кацнали на върха на носа му.