После щеше да тръгне по следите на истината.
Вече знаеше откъде да започне разследването си.
Но това щеше да почака.
Слезе от джипа и забеляза, че портичката е отворена. А той винаги й слагаше резето на излизане. Но пък когато се бе разбрало за изчезването им късно снощи, някой сигурно бе прескочил дотук да провери.
Само че сетивата му бяха наострени като бръснач… и така без миг покой още от онзи пръв смразяващ кръвта крясък в джунглата вчера. Всъщност не вярваше, че някога изобщо ще се отпусне.
Промуши се през открехнатата порта. Входната врата на бунгалото изглеждаше заключена. Пликове стърчаха от пощенската кутия, недокоснати. Изкачи стъпалата, бавно.
И с мисълта, че щеше да е добре, ако имаше пистолет.
Изскърцаха дъски. Звукът не дойде изпод собствените му крака… а отвътре, от бунгалото.
Всичките му сетива крещяха да си плюе на петите.
Не. Този път — не. Нямаше да бяга.
Стъпи на верандата, мина встрани и провери вратата.
Отключена.
Бутна я навътре. Някъде в дъното на къщата пак изскърца дъска.
— Кой е там? — извика той.
— Ела да видиш нещо.
Пейнтър се събуди рязко и моментално застана нащрек. Между очите му сякаш беше забит шиш. Изтърколи се от леглото, напълно облечен. Не беше усетил кога е заспал. Двамата с Лиза се бяха върнали в стаята си преди два часа, под охрана. Анна си имаше други задължения, а трябваше да осигури и някои неща, които Пейнтър беше поръчал.
— Колко време съм спал? — попита той. Главоболието му бавно затихваше.
— Извинявай. Не знаех, че спиш. — Лиза седеше с кръстосани крака до масичката пред камината. По целия плот бяха наредени листове. — Не ще да е било повече от петнайсет-двайсет минути. Исках да ти покажа нещо.
Пейнтър се изправи. За миг стаята се завъртя пред очите му, после си застана на мястото. Лошо. Приближи се до Лиза и седна до нея.
Фотоапаратът й лежеше на масичката. Лиза беше помолила да й го върнат като един вид първи знак за съдействие от страна на похитителите.
Плъзна един лист към Пейнтър.
— Виж.
Беше изписала ред символи напреко на листа. Руните, които лама Кемсар бе надраскал на стената, веднага се досети Пейнтър. Сигурно ги бе прекопирала от цифровата снимка. И под всеки от символите беше написала по една буква.
— Най-обикновен заместващ код — обясни тя. — Всяка руна отговаря на буква от азбуката. На принципа на пробата и грешката стигнах до това.
— Schwarze Sonne — прочете той на глас.
— Черно слънце. Името на тукашния проект.
— Значи лама Кемсар е знаел. — Пейнтър поклати глава. — Старият будист наистина е имал нещо общо с това.
— И то очевидно го е травматизирало. — Лиза дръпна листа към себе си. — Умопомрачението явно е събудило стари рани. Вдъхнало им е нов живот.
— Или пък ламата им е сътрудничил през цялото време и манастирът е бил нещо като охранителен пост на замъка.
— Ако е било така, виж какво му донесе в крайна сметка това сътрудничество — натъртено каза Лиза. — Страшни награди раздават тук на хората, които им съдействат.
— Нямаме избор. Това е единственият начин да останем живи. Да сме им необходими.
— А след това? Когато вече няма да сме им необходими?
Пейнтър не си направи труда да я заблуждава.
— Ще ни убият. Това, че им съдействаме, само ни печели известно време, нищо повече.
Забеляза, че истината не я плаши, напротив, дори сякаш черпеше сили от нея. Решителност изпъна раменете й.
— И с какво ще започнем? — попита тя.
— С първата стъпка при всеки конфликт.
— Която е?
— Опознай врага си.
— Ако питаш мен, и малкото, което знам за Анна и екипа й, вече ми идва в повече.
— Не, друго имах предвид. Да открием кой се крие зад саботажите. И кой — зад саботьора. Нещо голямо се вихри тук. Първите саботажи — промените в контрола по безопасността на Камбаната, първите случаи на болест и смърт сред местните — целта им е била да ни доведат тук. Нещо като димен сигнал. Да бъдем примамени тук чрез слуховете за странни болести.
— Но защо им е да го правят?
— За да са сигурни, че Анна и хората й ще бъдат разкрити и дейността им — прекратена. Не ти ли се струва странно, че Камбаната, сърцето на технологията им, беше унищожена едва след като ние пристигнахме тук? На какво навежда това?