Двамата се обърнаха и видяха Алекс, облегнат на рамката на вратата. Носеше розов костюм, а дългата перука с къдрици му стигаше до раменете. Но очите издаваха, че женствената му външност лъже.
Лейтенантът се дръпна от Джесика.
— Сър, нямах намерение да се отнеса с неуважение към тази дама.
Острият поглед на Александър не се смекчи и Джес видя как по челото на лейтенанта избиха ситни капчици пот.
— По-добре ще е май да се върна в салона — измърмори той, заобиколи бюрото и тръгна към вратата.
Александър се дръпна, за да го пусне да мине, без да свали нито за миг поглед от младежа.
Джес се озова с три крачки до вратата.
— Струва ми се, Алекс, че ужасно го уплаши — каза тя. Опита се да се промъкне край него в коридора, но той протегна ръка и й препречи пътя.
— Какво търсиш тук? — На лицето му нямаше и сянка от усмивка.
— Прозорецът беше отворен и аз…
Алекс й хвана ръката, вдигна я високо и взе ножа за книги, който тя още държеше.
— Не ме лъжи, Джес. Дошла си в стаята, за да се срещнеш с този мъж, така ли?
Тя изпита едновременно облекчение и яд.
— Хубав е, нали?
Алекс я хвана за рамото и силно го стисна.
— Чуй ме, ако те спипам още веднъж с друг мъж, ще те…
— Какво ще направиш? Ще прекарваш още повече време с графинята? Би ли отдръпнал, ако обичаш, ей това? — посочи тя с поглед корема му, който й препречваше пътя към коридора. Как се осмелява да я упреква за нещо, което сам върши вече цяла седмица?
— Джесика! — подхвана Алекс, но тя се промъкна край него и излезе от стаята. Щом слезе по стълбата, напъха писмото, което още държеше в лявата си ръка, в деколтето и се върна в салона.
Вечерта у Монтгомърови Софи заразпитва Джесика, която свари да проверява сметките на домакинството, за изминалата седмица.
— Какво сте казала на Алекс? От няколко часа е непоносим.
— Докато стоях в стаята на адмирала, цъфна някакъв нахален лейтенант и се опита да ми определи среща. Алекс се появи преди мъжът да е станал нагъл, но ме обвини, че съм го била насърчила. Въобразява си навярно, че на мен там това ми е било работата, да печеля вниманието на някакъв глупав английски военен.
— Ревността действа благотворно на съпрузите — каза Софи. — Но трябва да сте всеки ден облечена като днес.
— Да ловя мидите с червена рокля? Те ще си пукнат от смях.
— Една дама може да си намери и други занимания, освен ловенето на миди.
— Като например да си шие рокли, да флиртува с хубави млади мъже и да съзаклятничи зад гърба на съпруга си?
— Радвам се, че не плетете интриги — каза саркастично Софи. — Джес, ще ми заемете ли черното си наметало? Трябва да изляза за малко.
— На ваше разположение е — каза Джес, без да вдига очи от сметките.
Софи наметна пелерината, свали качулката ниско над очите. На половината път към къщичката черна фигура й препречи пътя. Глас с особен акцент, който не можа да разпознае, каза:
— Чаках те. — Софи веднага разбра, че пред нея е прословутият Черен отмъстител и явно я е сбъркал с Джесика. Отлично знаеше, че мъжът е всъщност Александър, само че преоблечен, но пак й беше трудно да го възприеме. Очите в процепите на черната маска святкаха заплашително.
Отвори уста, да му каже, че греши, но усети на шията си върха на кинжал.
— Нито дума — каза той с глас, от който по гърба й полазиха тръпки. — Смъквай дрехите.
Софи понечи да протестира, но той притисна още по-силно кинжала в кожата й.
— Не ми възразявай, Джесика! Тази вечер ще взема каквото ми принадлежи.
Начинът, по който го каза, извика у Софи желание да се покори на волята му. Погледна го в очите и разбра, че копнее за този мъж.
С треперещи ръце задърпа връзките по дрехите си. Забрави, че не е жената, която той желае. Роклята й се беше свлякла наполовина, когато Алекс най-сетне разбра грешката си.
— Софи — изпелтечи той и дръпна кинжала от врата й.
Графинята не помнеше друг път да е била толкова бясна. Пред нея стоеше легендарен герой, беше споделил с нея току-що чудесното си желание, а сега се държи като момче, което майка му е заловила на местопрестъплението.
— Александър — каза с подобаващо строг тон, — защо се промъкваш в тъмното и нападаш жените като бандит?
Той се ухили и Софи усети как се поддава за втори път на чара на този мъж. Беше невероятно привлекателен с черната си маска.
— Очаквах Джесика.
— Александър, свали маската. — Надяваше се да се справи с него по-лесно, ако е в познатия облик.
— Не — продължи той да се смее. — Джесика вътре ли е?
— Какво си намислил? Същото, което се опита да направиш току-що с мен? Алекс, трябва да сложиш край на това. Първо я караш да те ревнува като Алекс, после я нападаш, преоблечен като герой от драма. Трябва да й кажеш истината.