Сойер я извика през отворената врата и преди да разбере какво й е, тя вече плачеше на рамото на стареца и му разказваше какво се е случило.
— Обичаш го, нали? — каза Сойер и я загали по косата. — Обичаш сина ми повече от твоя хубавеляк, твоя дързък Черен отмъстител?
— Да — изхълца Джесика. — Алекс все се оплаква и хленчи, създава ми куп главоболия, но той е наистина много добър човек. Помага колкото може, особено като се има предвид състоянието му. Но това тази нощ беше прекалено. Не може да препуска като луд, без да навреди на здравето си.
Сойер я притисна още по-силно към себе си.
— Сега съм загрижен за твоето здраве. Мисля, че е време да се сложи край на тази игра на криеница. — Той я отдръпна от рамото си. — Иди си в стаята и чакай там Алекс. Искам утре в четири часа да дойдете двамата при мене на чай и се погрижи Алекс да не намери претекст да се измъкне. Доведи го за чая.
— Ако здравето му позволи — изхълца Джес. — Трябва непременно да му стопля вода, да си натопи измръзналите крака.
Сойер отметна къдриците от челото на снаха си.
— Да, почни да го глезиш още тази нощ, защото утре вечер навярно няма да имаш желание да го правиш.
— Какво искаш да кажеш?
— Утре заран ще разбереш. А сега върви и се погрижи за съпруга си. Ще се видим утре на чая.
— Да, сър — Джес целуна свекъра си по бузата и излезе.
— Кой беше? — попита той Ник.
Алекс успя да се изплъзне в последния миг от войниците на краля и да се прибере у Монтгомърови, а там, в тъмния храсталак зад конюшнята се натъкна на Ник.
— Представа нямам — изпъшка Ник. — Доколкото зная, твоят адмирал е получил известие, че кораб с контрабандна стока трябва да акостира в пристанището. Решил да претърси кораба през нощта.
— Да, но човек преоблечен като Черния отмъстител, е помамил войниците надалеч от пристанището — каза ядосано Алекс. — Някой, който е решил да се представи за мен.
— Твоята Джесика къде беше по това време? Тя май…
— Беше с мен — изсумтя Александър. — Отидохме двамата с кабриолета до Облия хълм, исках да й открия там, че аз съм Черния отмъстител. Но тя тъкмо тогава погледна към града, където Черния отмъстител препускаше по улиците, заобиколен от английски войници с факли в ръце. Едва успях да стигна, преди онзи идиот да се види притиснат отвсякъде.
— Искаш да кажеш на Джесика, че ти си Черния отмъстител? — попита Ник и изгледа Алекс с крива усмивка. — Не забравяй, че това жребче ще изрази мнението си за теб.
— Защо, мислиш, я заведох по-далеч от града, за да й го кажа? Не исках Питмън да чуе какво конско ще ми прочете. — Въпреки явното притеснение в гласа му, Алекс се усмихваше. — Откровено казано, радвам се, че ще го научи. Между нас вече няма да има тайни.
— Нито отделни спални.
— Хайде да се прибираме — каза Алекс и си намести перуката. — Утре ще изляза с Джес още веднъж и ще й кажа всичко. Дотогава искам да разбера кой си е присвоил ролята ми.
Джесика трябваше да чака няколко часа, преди Алекс да се върне и да се изкачи през прозореца. Изглеждаше ужасно. Дрехите му бяха мръсни и мокри, перуката извита накриво, лицето му издаваше крайно изтощение.
— Джес! — каза смаян. — Отдавна трябваше да си в леглото.
— Ти също — Тя му помогна да се изкачи през прозореца, заведе го до леглото, накара го да седне. Коленичи, изу му мокрите обувки и панталона, уви студените му крака с топъл пешкир.
— Джес! — възкликна весело Алекс. — Какво значи това? Какво правиш?
— Алекс — погледна го тя умоляващо, — биваше ли в твоето състояние да препускаш така лудо! Можеше да загинеш. Сърцето ти не е свикнало на такива изпитания.
Той я наблюдаваше напрегнато.
— Тревожила си се за мен?
— Разбира се. Хайде, свали мокрото бельо, добре де, няма да гледам, и си легни. Ето ти суха перука, ако мислиш, че ще припадна при вида на плешивата ти глава. Сварих ти супа. Щом легнеш, ще те нахраня.
Алекс смъкна за нула време бельото, навлече презглава суха нощница, намести перуката и се пъхна под юргана. Провеси рамене, дано заприлича на инвалид, и викна на Джес, че е готов.
Тя сложи чиния гореща супа до леглото му, върза под брадичката му салфетка и почна да го храни.
— Как ти скимна да хукнеш като луд надолу по хълма? — попита го с глас, в който укорът беше примесен със закачка.
Той я погледна над лъжицата.
— Не исках да заловят твоя Черен отмъстител. Нали значи толкова много за теб.
Очите на Джесика в миг се напълниха със сълзи.
— Алекс, рискувал си живота си за този мъж само защото го обичам?
Алекс сви рамене, за да каже, че не му е оставало нищо друго. Тя се усмихна, наведе се, целуна го по челото и продължи да го храни.