Той покри лицето й със страстни целувки.
— Черния отмъстител целува по-хубаво от мен току-що?
На Джес й трябваше малко време, за да се овладее.
— Да, — каза най-сетне. — Лека нощ, Алекс.
Обърна се и затвори вратата под носа му.
В стаята побърза да си налее чаша вода, за да я изпие, но предпочете да я излее върху лицето си.
— Май ще е по-трудно, отколкото си представях — измърмори. Още цялата разтреперана, Джес си легна, а към вечерната молитва добави още една молба:
— Всемогъщи боже, прости ми лъжата! Но ако някой си го е заслужил, това несъмнено е Александър Монтгомъри.
Тази вечер дълго не можа да заспи. На два пъти се събужда и всеки път чуваше как Алекс се разхожда неуморно напред-назад в съседната стая. Усмихна се, повтори си, че е омъжена за Черния отмъстител, обърна се на другата страна и отново заспа.
На зазоряване се протегна с удоволствие и се замисли над наученото предишния ден. Още не можеше да повярва, че двамата й мъже са всъщност един и същи човек. Но явно й доставяше удоволствие да свиква с тази мисъл.
Разбира се, че не е готова да позволи на Алекс да сподели щастието й, поне все още не. Не е пожелал да й открие, че е Черния отмъстител, защото я е смятал за твърде глупава и неспособна да пази тайна, или за прекалено лекомислена, или за каква ли не още — кой го знае какви недостатъци й е намерил.
Докато си мислеше колко често Александър я бе принуждавал да брани Черния отмъстител или какви ужасии беше казвал Черния отмъстител за Алекс, чу как някой сваля резето между двете стаи, пъхна се бързо под юргана и се престори на заспала.
— Джеси.
Тя се обърна по гръб и го изгледа сънено. Беше без перука, но с възглавница на корема. Очите му бяха зачервени от безсънието, изглеждаше направо капнал.
Никога дявол не е изглеждал толкова приличен на ангел. Джесика му подари най-сладката си усмивка.
— Добре ли спа, Алекс? — Само дето не мъркаше, защото си спомняше колко често Черния отмъстител я е карал да плаче.
— Искам да поговорим.
Тя седна в леглото.
— С удоволствие, Алекс. Винаги съм готова да те слушам, каквото и да имаш да ми казваш. — Той седна на табуретка до леглото, вперил очи в ръцете си, опрени на дюшека.
— Алекс — каза тя меко, — разбирам, че случилото се снощи те измъчва. Ясно ми е, че страдаш, задето баща ти е така разочарован от теб. Но аз винаги съм му напомняла добрите ти постъпки. Не се притеснявай, той рано или късно ще се убеди, че и ти струваш нещо. Излишно е да се представяш за Черния отмъстител, за да си спечелиш неговата или моята симпатия.
Алекс не вдигна глава.
— Джес, ще ми кажеш ли, когато се убедиш, че аз съм Черния отмъстител?
Изчака той да я погледне, постара се да отговори простичко и невинно:
— Ако се убедя, ще те намразя, Алекс. Няма да мога да разменя вече дума с теб, още по-малко да продължа да живея до теб. Ще е наистина ужасно. Ще значи, че именно ти твърдеше, че Черния отмъстител е неспособен да преценява последиците от постъпките си. Ще се окаже, че когато повторих тези думи пред Черния отмъстител, направила съм го пред теб, а ти ми се ядоса и ме накара да се чувствам нещастна. Ще значи още, че теб съм умолявала да се ожени за мен, господи, какво унижение, а ти си знаел, че ще се омъжа за теб. Не, Алекс, не мога да повярвам, че в един-единствен мъж са могли да се съберат толкова низост, лъжа, коварство и подлост. Бих намразила с цялото си сърце негодника, решил да играе с мен цялата тази грозна игра.
Тя млъкна и се усмихна.
— Не, Алекс, ти си добър човек и затова те обичам. Зная, че при други обстоятелства и ако не беше загубил здравето си, щеше да постъпиш не по-малко мъжествено от Черния отмъстител, но не вярвам, че можеш да бъдеш толкова безчестен, Александър Монтгомъри, та да си едно и също лице с Черния отмъстител.
Очите й святкаха, когато го погледна.
— Това дава ли отговор на въпроса ти, Алекс?
Той кимна пребледнял.
— Ще продължиш ли да носиш перуките, въпреки че косата ти е поникнала отново?
— Ами аз… не съм мислил за това — каза той дрезгаво.
Тя се наведе напред и прошепна до бузата му:
— Още е редичка. Ще е май по-добре да я покриваш и да се молиш още да се сгъсти. Засега изглеждаш по-добре с перука.
Три дена Джесика правеше всичко възможно да вгорчи живота на Александър и то по начин, за който никой, освен Елеонор не можеше да я упрекне. Обслужваше го като безпомощно дете, говореше с него като с палаво момченце, но се стараеше и да го напряга сексуално.
Беше си ушила още една рокля, от смарагдовозелен сатен; тънка дантела, останала от майка му, закриваше донякъде дълбокото деколте. Насаме в стаята Джес махаше дантелата от деколтето и се навеждаше толкова често над Алекс, че я заболя гърбът. Но като виждаше как почва да се поти, веднага се усещаше богато възнаградена за болките.