На обяд му наряза месото, вдигна укоризнено пръст, за да го накара да си изяде зеленчука, забрани на децата да скачат по корема му, стараеше се всякак да подчертава колко е немощен.
Елеонор я следеше с гневни погледи, а очите на Софи блестяха от удоволствие. Тя заяви даже, че ще продължи още веднъж престоя си с няколко дена.
Нито Мариана, нито Питмън откриха нещо необичайно в държането на Джесика.
Джес не пропускаше и възможност да повтори на Алекс, колко се радва, че той не е Черния отмъстител. Бързаше да потвърди, че да беше вярно, щеше да го помоли да й услужи с черния си костюм, да го облече и да препусне. Напрегна въображението си, за да му обрисува каква чудесна двойка можеха да са като господин и госпожа Черен отмъстител. Ако ли пък се случело в края на краищата да ги обесят, как щели да увиснат на въжетата един до друг.
Всеки път, когато рисуваше тази картина с ярки багри, Алекс пребледняваше все повече, а Джес усещаше как гневът й расте. Как е могъл да я смята за толкова глупава?
На третия ден след обяд тя подсказа недвусмислено на Алекс, че ще ходи до пещерата на брега. Беше толкова потиснат, че се наложи да го каже три пъти, за да я чуе най-после.
Тя влезе в гостната и свари там Елеонор, наведена над огъня в печката.
— Крайно време е да престанеш — изсъска Елеонор. — Този мъж те боготвори, а ти го караш ужасно да страда.
— И аз пролях по негова вина някоя и друга сълза. — Джесика надяна на един шиш корен от смрадлика и се залови да го пече.
— Сега пък какво си наумила?
— Приготвям едно малко „лекарство“ за съпруга си — отговори Джесика, усмихна се на сестра си и хвърли овъгления корен в тенджера с вряща вода. После изряза най-обгорените части и го занесе на Алекс.
— Изпий това, скъпи — каза с тон, с който се говори на възрастни и болнави хора. — Веднага ще се почувстваш по-добре — Тя му подаде купичка с топла отвара.
Алекс я помириса и направи гримаса.
— А не, трябва да си изпиеш лекарството. Бъди добро дете и го глътни. — Беше с гръб към него, но го наблюдаваше с крайчеца на окото. Видя го как излива през прозореца смрадливата течност.
Обърна се към него, усмихна се и пое купичката.
— Добро момче, а сега си легни и поспи. Мама трябва да посвърши едно — друго.
Само две минути по-късно Джесика изтича навън и хукна надолу към Ковашкото заливче. Съобрази, че Алекс ще се прехвърли най-напред с лодката на Острова на призраците, за да се преоблече и чак тогава ще дойде при нея. Беше сигурна, както, че две и две е четири, че Черния отмъстител ще се появи в пещерата на брега. Беше готова за срещата.
Джес така се зарадва да го види, че не беше много сигурна дали ще осъществи плана си. Когато той се затича към нея, за пръв път установи колко много си приличат с Александър. Ръцете им са същите, Черния отмъстител имаше и походката на мъжете от семейство Монтгомъри — стъпваше пъргаво, с изпънати назад рамене, пък и устните им имаха същата извивка.
Джес разтвори обятия за Черния отмъстител. Как е могла да не види, че устните на Александър и тези на Черния отмъстител са съвсем еднакви? Как е могла да вижда добре устните на единия, и да не обърне никакво внимание на устните на другия?
Ръцете на Черния отмъстител бяха едновременно навсякъде и Джес трябваше да си наложи да изрече веднага каквото беше намислила, за да не се откаже.
— Знаеш ли, косата му е почнала да расте по малко, но още е толкова рядка, че да му дожалее на човек. А устата му мирише лошо, на гнило.
Зъбите на Черния отмъстител я хапеха леко по врата.
— Какво? — измърмори той.
Струваше й известни усилия да си събере мислите.
— Боя се, че съпругът ми умира. Дръж ме по-здраво, моля те. Толкова е хубаво да усещаш яки ръце по тялото си. Алекс е толкова слаб, че трябва аз да му придържам ръцете, за да не се отпуснат. О, моля те, люби ме.
Той изтърва връзките на корсажа на роклята й, които току-що бе почнал да разхлабва.
— Искаш да спя с теб? Но нали си омъжена жена, нали си свързана с друг мъж — поотдръпна се той.
— Вярвам, че Алекс ще прояви разбиране — протегна тя ръце към него.
— Ще прояви разбиране, ако друг мъж спи със съпругата му? Никой мъж не е способен на такова нещо. Никой здрав и разумен мъж, искам да кажа.
Тя обви ръце около шията му. Черния отмъстител свали ръцете й.
— Ами ако дойде тук да те търси?
— Няма. Дадох му отвара за сън. Ще спи като мъртъв цялата нощ. Няма да ни попречи.
— Ти си го отровила? — попита той ужасен.