— Какво, по дяволите, става тук! — изрева Сойер.
Алекс запали фенер.
Нат седеше в леглото, а Сойер се въртеше наляво и надясно в усилията си да седне.
— Хей, господин Алекс — каза Нат. — Случило ли се е нещо? Алекс извади перлата от джоба и я хвърли на баща си.
— Да ти се вижда позната?
Сойер погледна Нат, после сина си.
— Може би.
— Колко парчета си натъпкал в мидите, Нат?
Нат направи гримаса, подсказваща, че се кани да избяга. Не искаше да си навлича гнева на нито един от тези мъже.
— Мисля, че е открил тайната ни — каза Сойер. — Ама бая време ти трябваше — добави, поглеждайки Алекс.
Мина известно време, преди Алекс да проумее какво иска да каже баща му.
— Какво по-точно знаеш? — попита тихо.
Сойер издържа погледа на сина си.
— Не съм отгледал страхливци.
Алекс не знаеше да се смее ли или да се възмути. От дълги седмици мразеше баща си, а баща му е знаел от самото начало тайната му.
— Не отричам, добре си опази тайната.
— Същото мога да кажа и за теб. Но ако неколцина в този дом не бяха те прикривали и бранили, отдавна да си мъртъв.
— Джес ми помогна няколко пъти, но тя помагаше на друг мъж, не на съпруга си. Изобщо не подозира, че аз съм Черния отмъстител.
— Нищо подобно, много добре знае! — възкликна Нат и веднага млъкна под строгия поглед на Сойер.
— Какво? — извика слисан Алекс. — Нат, ако не ми кажеш на часа истината, ще ти шибам задника, докато стане син и зелен. Джесика знае ли, че аз съм Черния отмъстител?
Сойер протегна ръка към сина си.
— Разбира се, че знае. Знае го, откакто я целуна в стаята ми. Реших, че достатъчно дълго си я измъчвал и сложих край на това изтезание. Джес е добро момиче и не заслужаваше онова, което й причини.
— Но тя твърдеше, че моите целувки не били… и косата ми не била… — Млъкна и поклати глава. — Ще ми плати за това.
— Платила си е предварително — изсумтя Сойер. — Не можеш ли да забравиш за миг жена си и да се съсредоточиш върху перлите? Значи Питмън вярва, че ладийката край брега е претъпкана с перлени миди?
Алекс му разказа как са проследили Питмън.
— Той е поискал да купи земята й, предложил й четворното на реалната цена.
— Купува я с мои пари — измърмори Сойер. — Кажи на Джес да го разтакава. Ще си върна парите на семейство Монтгомъри до последното пени.
— Представа нямах, че знаеш за мошеничествата му.
Сойер хвърли на сина си леден поглед.
— Какво можех да сторя? Да обвиня собствения си зет? Да го завлека пред съда? Все още се съобразявам със семейството, ако разбираш какво значи това.
Алекс само се усмихна. Толкова се радваше, че баща му не го е смятал за немощен страхливец, че вече нищо не можеше да го ядоса. Взе да си играе с дантелената маншета.
— Колко перли успя да насадиш в мидите и колко от тях е открил Питмън?
— Ако приспадна перлите, които е намерил днес, мисля, че са останали три. Сигурен съм, че Питмън ще вдигне цената, ако Джес го баламосва още известно време.
— Ами ако открие, че сме го минали?
— Прекалено е алчен. Както е известно, алчността заслепява. Е, хайде, засега стига. Вие двамата сте млади и можете да се лишите от сън, но аз не. Нат, марш в леглото. А ти, момче — обърна се той към Алекс, — ще идеш при жена си и ще сложиш край на тази игра на криеница. Можеш да й имаш доверие.
— Да, предполагам — каза разсеяно Алекс. — Хайде в леглото, Нат! — заповяда той и заведе момчето до вратата. После, покорен на някакъв импулс, се върна при баща си, прегърна го и го целуна по бузата. — Благодаря ти, че си вярвал в мен.
— Хм — избърса си носа баща му. — Когато правя момче, то си остава момче и нищо не може да го промени.
Алекс се засмя.
— Но мога ли да се меря с Адам и Кит?
Сойер погледна Алекс, сякаш пред него стоеше човек, който не е с ума си.
— Като ги видя пак, ще им кажа какво мисля за тях и за това, че не се върнаха да ни помогнат, когато имахме нужда. Ще им кажа и какво мисля по въпроса, че ти се наложи да спасяваш сам целия град. — Сойер хвана ръката на Александър. — Ще им кажа колко добра работа свърши, докато го спасяваше. Успя, освен това да си спечелиш за съпруга хубавица като Джесика — поусмихна се Сойер, — и то без да си сваляш перуката. Ти си истински Монтгомъри, моето момче, и то от най-добрите.
Алекс излезе от стаята на баща си с чувството, че е пораснал там с поне двайсет сантиметра.
Елеонор се разсмя, когато видя сестра си, помъкнала; две кофи с гореща вода.
Джес изгледа сърдито Елеонор.
— Ти си виновна — изсъска Елеонор. — Нали ти реши да продължиш да си играеш на криеница. Кажи на Александър истината, признай — знаеш, че той не е болен.