— За малко да платиш с живота си! — извика Джес. — Да не бях случайно горе на хълма, да не се бях загледала в града, да не те бях зърнала случайно, войниците щяха да те заловят като едното нищо. Алекс ти спаси живота.
— Да, но ако ти не…
Софи застана между двете скарани сестри.
— Мисля, че имам план, който може да свърши работа, но първо трябва да разберем какво е намислил адмиралът. Джес, вярвате ли, че дамите Уентуърт ще помогнат на Алекс?
— Този град е готов да се претрепе, само и само да му помогне — заяви тържествено Джес. — Той направи толкова много за жителите му.
— Мисля, че идеята ми е добра.
— Знаех си, че ще го спипам — хвалеше се адмиралът на вечеря у Уентуъртови. — Нито за миг не ме е заблуждавал с дебелия търбух и перуките. Подозирах го от самото начало.
Госпожа Уентуърт остави рязко чашата с вино, а съпругът й я ритна под масата по пищяла.
— Добра работа — измърмори госпожа Уентуърт.
Абигейл беше така зашеметена от новината, че дума не пророни. Значи Джесика Тагърт в края на краищата все пак е спечелила. Не само богат мъж, но и най-желания ерген на десетилетието. А тя, Абигейл, трябва да се задоволи с едно посещение седмично при Итън, който още се крие в гората. Вместо в английската армия, сега е беглец.
— За всичките му престъпления ще заповядам да го обесят. Щом пристигнат и другите офицери, ще намаже въжето — заяви адмиралът.
— Заповядайте, адмирале — каза госпожа Уентуърт, — вземете си от пресните рогчета. Изпекох ги специално за вас. Имате ли представа кога ще пристигнат офицерите в Уорбрук?
— В края на седмицата. Ще заповядам още в събота сутринта този предател да бъде обесен.
Абигейл изтри бързо няколко сълзи от миглите си, скри лице в рамото на майка си, за да не може адмиралът да го вижда. Питаше се какво ли прави сега Джесика. Вдигна глава и погледна майка си. Джесика умее да крои планове. В това отношение я познава не по-зле от къдриците на косата си.
— Трябва да утешим Монтгомърови — измърмори Абигейл. — Навярно са смазани от мъка.
— Ще заповядам да обесят всеки, който се намеси в тази история — заяви важно адмиралът. — Както разбрах, онзи старец, Сойер Монтгомъри, бил свикнал той да управлява града. Но сега Уорбрук има нов градоначалник.
Госпожа Уентуърт заби поглед в чинията си.
Когато корабът на Ник се върна, Елеонор се срещна в един часът през нощта на кея с Джесика и Николай.
— Е? — попита тихо и притеснено, когато Ник слезе по трапа. — Донесе ли?
— А целувка? — закачи я той.
Елеонор хвърли многозначителен поглед към Джесика — тя стоеше зад него, явно капнала от умора.
— Проблеми със собствениците на кораба?
— Държаха се с Ник, сякаш корабът е негов — отговори Джес.
— Руснаците винаги се отнасят с голямо уважение един към друг.
— Само на нас гледат като на боклук, нали? — изсумтя Елеонор.
— На, вземи — заповяда Джес на сестра си и й подаде голям моряшки чувал.
— Намерил си!
— Купихме всяко гърне черна боя, което открихме в Бостън. Всички готови ли са, и разпределени? Не ни остава много време.
— Готови сме! — Елеонор сложи ръка на рамото на Джесика. — Адмиралът е насрочил процеса за утре. Ветровете бяха благоприятни и офицерите му пристигнаха ден по-рано, отколкото очаквахме.
— Значи гражданите на Уорбрук ще трябва да работят цялата нощ — каза решително Джес.
— Да, но дрехите няма да изсъхнат до утре заран — поде Елеонор, но веднага млъкна. — Е, ще ги навлекат мокри. Джес, можа ли да поспиш поне малко?
— Не, не е! Цяла нощ се е разхождала над главата ми по палубата, та и аз не можах да мигна — изпъшка Ник.
— Изглеждаш ми доста свеж — възрази му Елеонор. Ник я прегърна през кръста и я привлече към себе си. — Тръгвай, работа ни чака.
Малките Тагъртчета сноваха цялата нощ от къща на къща, промъкваха се в сенките на фасадите през уличките, даваха шепнешком указания и обяснения.
Уентуъртови изпълниха дълга си, като дадоха шумен прием в чест на адмирала и неговите приятели офицери и се постараха да отвлекат мъжете от всичко извън стените на техния дом.
Джесика заръча на Мариана да отвлече някак съпруга си.
— Ако се наложи, ще преспиш с него — отсече категорично.
Мариана пребледня.
— Мисля, че дължа на Алекс тази услуга. Толкова съжалявам, че не повярвах в него.
— И аз съжалявам, че не повярвах в него — прошепна Джес.
В отсъствието на Джес Елеонор се опита да посети Александър. Но стражата не я пусна в килията му. Двойна редица въоръжени войници обкръжаваше сградата, в която беше затворен, и тя не успя да се промъкне край тях.