На зазоряване Елеонор сложи децата да си легнат — по личицата им личеше, че са капнали от умора. Следвайки някакъв импулс, накара вече облечената Джесика да се пъхне в леглото при тях.
— Не шавай, че ще ги събудиш.
Джес бе толкова уморена, че не протестира, а веднага заспа.
Процесът на Александър с английски съдии беше същински фарс. Те бяха уверени, че е виновен още преди процесът да е почнал. Когато го отведоха със завързани на гърба ръце до скамейката на подсъдимите, той още носеше черното си трико.
Съвсем малко уорбрукчани присъстваха на процеса — няколко момичета, които въздишаха шумно, вперили очи в Александър, застанал с изпъчени гърди, изправени рамене и леко разкрачен пред съдниците си.
— Успокойте присъстващите! — заповяда един съдия.
Слуга донесе черната маска на Александър — Черния отмъстител и му я върза пред лицето. Подсъдимият изобщо не помръдна.
Момичетата в залата отново въздъхнаха и сякаш всеки миг щяха да припаднат.
— За мен няма съмнение, че той е Черния отмъстител — заяви един от съдиите, а останалите кимнаха.
Адмиралът оглеждаше самодоволно офицерите, които го заобикаляха. Много държеше да им направи силно впечатление.
— Да бъде обесен!
Слугата хвана Алекс за ръката и тъкмо се канеше да го отведе, когато някакъв мъж влетя през прозореца и парчета стъкло се разхвърчаха из залата. Беше облечен в черно от глава до пети и носеше на лицето си маска като тази на Черния отмъстител.
— Така значи! Повярвахте, че сте ме хванали, нали? — извика победоносно мъжът.
— Какво значи това! — изрева със страшен бас един от съдиите. — Нали уж сте заловили бандита — обърна се той към адмирала.
— Залових го — изрева в отговор адмиралът. — Този тук е измамник.
Хаос и шум изпълниха съдебната зала, защото войниците се втурнаха подир новия Черен отмъстител, който успя да се качи на балкона. Хубавите девойчета с рокли на волани се запречкаха на преследвачите и няколко голобради войничета се препънаха в красивите им нежни крачета. Наложи се да успокояват няколко момичета с разкъсани рокли.
— Хванете го!
През прозорец на срещуположната страна в залата влетя още един Черен отмъстител.
Всички замряха за миг, дори двете войничета, които се търкаляха с две хубави девойчета по пода на залата.
— Хванете го!
— Кого от двамата, сър?
— Всички, и двамата! — изрева адмиралът.
Единият Черен отмъстител успя да избяга през строшения прозорец, а първият, а може да беше и вторият, бе заловен.
— Свалете му маската! — заповяда адмиралът. Съдиите вече се бяха върнали по местата си, както и офицерите, поканени в Уорбрук на разноски на адмирала, за да станат свидетели на неговия триумф. Те вече си разменяха присмехулни погледи.
Войниците смъкнаха маската на Черния отмъстител.
— Абигейл Уентуърт! — извика слисан адмиралът. Съдиите се хилеха, офицерите се смееха, а войниците, заловили Абигейл, я опипваха.
Двете крила на вратата откъм северната стена се разтвориха шумно.
— Заловихме го, сър. — Четирима войници въведоха още един Черен отмъстител. Вцепениха се, зърнали Александър, който продължаваше да стои с черната си маска на подсъдимата скамейка, до него Абигейл в черен панталон от трико. Смъкнаха маската на поредния Черен отмъстител.
— Езра Кофин — извика някой в залата.
Отвори се и южната врата.
— Заловихме го, сър.
Офицерите вече се превиваха от смях, предоволни, че присъстват на унижението на този нафукан адмирал. Съдиите се опитваха, доколкото им беше възможно, да запазят достойнството си.
— Какво да правим сега? Да освободим всички или да ги обесим до един? — попита тържествено един от съдиите.
— Погледнете през прозореца! — извика някой. След секунди в залата останаха само съдиите, адмиралът и Алекс, защото всички останали изхвърчаха навън, за да не изпуснат зрелището.
В Уорбрук гъмжеше от Черни отмъстители. Те бяха насядали по покривите, на камбанарията на църквата, някои бяха яхнали потни врани коне. Двама добре подплатени с възглавници Черни отмъстители стояха на една веранда и раздаваха от едно кюпче масло, друг, висок към сто и петдесет сантиметра Черен отмъстител, държеше за ръка висок деветдесет сантиметра Черен отмъстител, а на бедрото му беше стъпил още един — шестдесет сантиметра висок и се опитваше да си смъкне маската от лицето. Четирима войници много се стараеха да хванат Черен отмъстител с тънка талия и дълги бедра. Куц, много подозрителен Черен отмъстител, дърпаше подире си крава с черна маска.
Съдиите постояха няколко минути до прозореца и заеха отново местата си.