Когато се прибра в дома на баща си, там думите на Джесика вече го бяха изпреварили. Мариана беше сложила глава на леглото на баща им и хълцаше сърцераздирателно. Сойер само погледна най-малкия си син и го прогони с рязко движение на ръката от стаята си, толкова огорчен, че дори не го поздрави с добре дошъл.
Александър беше разярен от посрещането на кея и прекалено слаб от загубата на кръв, затова изобщо не се опита да се брани. Излезе с Николай от спалнята на баща си, а в своята стая веднага се строполи на леглото.
Дори гледката на руския велик княз Николай Иванович, понесъл след него багажа, не можа да го разведри. Изпадна в полудрямка и сънува как души с две ръце Джесика Тагърт. Само че във втората част на съня вече я държеше в обятията си и лудо я любеше. Как е могла толкова да се разхубави? Не му даваше мира и ужасът, че го направи за смях толкова красива жена.
Сега лежеше със силни болки в главата и туптящо рамо, втренчил очи в тавана. Част от мозъка му, по-малката, незасегната от гнева, отново заработи. Може пък това да му е от полза — нали всички повярваха тъкмо в онова, което искаше да внуши с облеклото си. В Ню Съсекс беше станал свидетел как английските войници тероризират града. Беше чувал за насилията им над американците, с които се отнасяха като с непрокопсани деца. Беше виждал и цени на стоки, които бяха в Англия два пъти по-евтини, но бяха стоки, докарани тук с американски кораби.
Дали и в Уорбрук е същото? Щом се събуди, първата му мисъл беше да викне Мариана, да й покаже раната си и да й довери, че той е Черния отмъстител. Знаеше, че сестра му ще го крие, докато оздравее и ще го защити от гнева на англичаните. С какво удоволствие би видял израза на лицето й, като разбере, че той не е дебелият пияница, за какъвто го взе. Но после си даде сметка, че ако й се довери, може да изложи живота й на опасност.
Обърна се на другата страна в мига, в който още съненият Ник влезе в стаята и се отпусна тежко на един стол.
— Онази жена ме вдигна още призори да сека дърва — каза той притеснено, но и малко учудено. — Само защото съм наблюдавал всякога с любопитство крепостните си селяни, знаех как се върти брадва. Но онази жена просто не понася човек от време на време да си поема дъх.
— Коя, Джесика ли? — попита язвително Александър. Както в първия си сън, изпитваше огромно желание да стисне с две ръце хубавата й бяла шия.
— Не, другата, Елеонор. — Ник скри лицето си в ръце. Алекс познаваше в толкова разновидности настроенията на Ник, че знаеше от опит колко е опасно да го оставя на самосъжаленията му. Успя да седне в леглото и завивката се свлече от широките му силни рамене, оголвайки превръзката.
— Смятам, че не бива да откривам никому, че не съм онзи, за когото се представям — подхвана той. — Мисля да продължа да нося ярките пъстри дрехи, докато раната заздравее, а интересът към Черния отмъстител попремине. Можеш ли да се лишиш от някой от слугите си? От мъж, който умее да пази тайна и няма да се скатае при първата опасност?
Ник вдигна глава.
— Всичките ми слуги са руснаци, а не познавам руснак, който да се бои от опасности. Искаш да се превърнеш после пак в Черния отмъстител?
— Може би. — В момента Алекс мислеше само как да си върне на Джесика за подигравките, с които го обсипа. Вече се виждаше как се прехвърля, целият в черно, през прозореца на спалнята й, как връзва белите й ръце за таблата на леглото и…
— Ти слушаш ли ме изобщо? — попита Ник. — По-нагъл народ от твоите американци през живота си не съм срещал. Би трябвало всъщност да отплувам обратно за родината си, преди да се сбия с някой от твоите съотечественици. Но Черния отмъстител ми допада. Ще пратя кораба си на юг да ти донесе още дрехи от моя племенник, както и нова перука.
— Но ще ми оставиш все пак някой от слугите, с които се държиш толкова грубо.
— Не, няма — отговори замислено Ник. — Тази игра ме забавлява. Ще остана тук и ще продължа да играя ролята на твой слуга. Ще запазя, естествено, тайната ти. — Ник присви очи. — И ще се погрижа тази Елеонор Тагърт да съжали за всичко, което успя вече да изкаканиже за мен.
— Значи решаваме да останем заедно — каза Алекс. — Аз ще се представям за образцов благонравен млад американец, а ти ще покажеш на съотечествениците ми какво значи работа.
Този път Ник намръщи чело.
— Ако ме пратят на работа в полето, ще откажа. Е да де, но ще мога да разкажа после на семейството си няколко чудесни историйки.
— Да се надяваме, че твоето семейство ще ти повярва повече, отколкото моето на мен. Не е ли време да ме облечеш? Ако си сложа проклетата перука, поне няма да се налага непрекъснато да я гледам.