Алекс скоро се овладя и се загледа замечтано в морето. С какво удоволствие би се хвърлил във водата да се поохлади!
— На кого искаш да разкажеш всичко? — попита най-сетне, без да я поглежда. Даваше си много добре сметка, колко близо е до нея и колко усамотен е плажът, съвсем не беше сигурен, че няма да се възползва от това.
— Хората в Уорбрук се страхуват от Питмън, защото представлява краля, за английските моряци да не говорим. Но от тебе не се боят. Ако разберат какво е подслушал Нат тази заран, способни са да те погнат и да те обесят. Няма да те оставят нито миг повече жив. Трябва им изкупителна жертва за онова, което Питмън стори на Джошуа.
— Та как смяташ да постъпиш с чутото?
— Ако баща ти научи, това ще го убие. — Тя се загледа в песъчливия бряг. Близо до нея имаше кошница, пълна до половината с миди, явно събрани тук.
— Не мога ли да улесня решението ти? — Той се опитваше да се преструва на равнодушен и спокоен, да не се издаде, че изгаря от жажда за действие и страст. — Ако го споделиш с някого, та, макар и с по-голямата си сестра, семейството ти сериозно ще пострада. Засега имаш поне покрив над главата и достатъчно храна за малките. — Алекс заразглежда ноктите си. — Пък и, слава богу, всички са здрави и читави. — Той я погледна неочаквано право в лицето.
Нещо в него мъчително се сви, когато разбра, че тя вярва на заканите му. Нима в този град няма нито един човек, който го познава от край време, а сега е готов да стане и да каже:
— Александър Монтгомъри е неспособен на подобно нещо. Ти… ти няма да посмееш.
Той само я изгледа, но не си направи труда да отговори.
— В сравнение с теб Питмън е ангел. Защото онова, което прави, върши го поне донякъде по поръчение на своята страна. Ти само от алчност. — Тя се обърна рязко, сякаш за да си тръгне, но после внезапно се обърна и удари Алекс през лицето. От перуката му се надигна облак пудра.
Алекс видя как шамарът се задава, но не направи нищо, за да го избегне. Човек, комуто се наложи този ден да чуе толкова много, колкото беше чула тя, имаше право да шамароса причинителя на своите страдания. Той впи пръсти във възглавниците на бедрата. А толкова искаше да я прегърне и да я целуне.
— Съжалявам те — прошепна тя, — но ми е жал и за всички нас. — Тя се обърна, изправи тяло като свещ и се заизкачва по стръмнината.
4
— Бен Сампсън ще изгуби всичко, което притежава, помни ми думата — каза Елеонор. Двете с Джесика работеха в кухнята на Тагъртови. Джес готвеше, Елеонор разтребваше.
— Възможно е — отвърна меко Джесика. — Но не е изключено и да направи добра сделка с товара си. — Предишната вечер беше закотвила корабчето си на пристанището до големия кораб на Бен, току-що пристигнал от Ямайка. Докато поздравяваше Бен с добре дошъл, един от моряците му изтърва сандък и тя разбра, че под двойното дъно има чай, тоест контрабанда. — Задължен е да складира сандъците само за двайсет и четири часа, после може да ги прати тайничко за Бостън.
— Щом ти си видяла как сандъкът се е счупил, сигурно е имало и други свидетели.
— Не! — Джесика впи силно пръсти в дръжката на дървената лъжица. — Даже твоят скъп Александър нищо не забеляза.
— Я престани. Казах само, че за дебелината си той наистина не яде много и че е подчертано учтив и внимателен с мен. Никога не се налага аз или друг да разтребваме подире му или да изпълняваме негово желание — каза Елеонор, която тъкмо режеше главата на едра риба.
— Изобщо не го познаваш — възрази Джес, като си мислеше за подслушаното от Нат. Ако спипат Бен и му конфискуват имуществото, Александър ще има само полза. — Мечтая Адам или Кит да се приберат. Те ще изхвърлят само след пет минути Питмън от дома си.
— Своя зет? Чиновника на краля? Нали сама не си вярваш. Ти цялата вечер ли ще се размотаваш тук? Аз трябва да се върна у Монтгомърови, а ти ще занесеш рибата на госпожа Уентуърт.
Джес погледна кошницата с уловената риба.
— Големи мързелани са тия двете — каза тя подигравателно. — Госпожица Абигейл се бои, че мъжете ще престанат да я ухажват, ако белоснежните й ръчички замиришат на риба.
Елеонор стовари доста силно кошницата на масата.
— Добре ще е да се позамисляш от време на време на какво миришат твоите дрехи. А сега взимай кошницата и да не си подхванала пак някоя свада с Абигейл.
Джесика понечи да се оправдава, но Елеонор вече не я слушаше, поела към Монтгомърови. Джесика се поколеба за миг, после вдигна, пъшкайки, кошницата и се запъти към голямата къща на семейство Уентуърт.