Подаде рибата на госпожа Уентуърт и вече се надяваше, че няма да й се наложи да срещне Абигейл. Но тъкмо излизаше през задната врата, и чу Абигейл да й вика:
— Джесика, колко се радвам да те видя пак у дома! — Джес знаеше, че думите на Абигейл са чиста лъжа. — Добър вечер. Нощта ще е много хубава и ясна, нали?
Абигейл се надвеси с тайнствен израз над перилата и попита:
— Чу ли, че господин Сампсън е акостирал днес с цял товар чай, без да мине през Англия. Мислиш ли, че господин Питмън ще му разкрие спатиите?
Джесика беше толкова смаяна, че не можа да отговори. Щом Абигейл е разбрала за чая, значи и Питмън вече знае.
— Трябва да предупредя Бен — измърмори тя най-сетне и изтича от верандата.
Абигейл я следваше по петите, решена да разбере какви ще са последиците от тревогата, която предизвика с думите си. Вече на улицата, за малко да се озоват под копитата на кон, яхнат от мъж в дрехи от черно трико.
Двете жени спряха уплашени и Джес протегна закрилнически ръка пред гърдите на Абигейл.
— Джес — каза задъхано Абигейл, — този мъж не носеше ли на лицето си маска?
Джесика не й отговори, ами се затича след облака прах, вдигнат от коня на маскирания мъж. Абигейл запретна поли чак до коленете, молейки бога да не я зърне майка й или някой от църковното настоятелство, и хукна подир Джесика.
Тя спря пред къщата на Бен Сампсън. Там стояха шестима английски войници, насочили мускетите срещу Бен.
— Представа нямам за какво говорите — лъжеше Бен. Но потта, която се стичаше въпреки хладния вечерен въздух по лицето му, противоречеше на това твърдение.
— Отворете по заповед на Джон Питмън, кралски пълномощник! — извика един от войниците и вдигна мускета още по-високо.
— Къде е мъжът в черно? — прошепна Абигейл на Джесика. Джесика се вслуша в шумовете на града и на вечерта. — Ей там — прошепна и посочи с глава дърветата зад къщата на Бен. Долови движение зад клоните, стисна пълничката ръка на Абигейл и я повлече под стряхата на къщата от другата страна на улицата. Тъкмо се свряха там на сигурно място, и ужасът почна.
Маскираният конник препусна срещу войниците, повлякъл след себе си мрежа с окачени по нея тежести. Изненадата беше на негова страна, защото войниците и Бен просто си стояха и го зяпаха. С бързо движение на ръката маскираният метна мрежата над главите на четирима от войниците, с другата ръка измъкна пистолет и го насочи към останалите двама. В пояса му беше затъкнат цял арсенал и двамата униформени извън мрежата пуснаха инстинктивно мускетите на земята. Четиримата, които се мятаха под мрежата, още държаха оръжието си, но ръцете им бяха заети с въжетата, а не със спусъците на пушките.
— В Уорбрук няма човек, притежаващ необмитен чай — заяви конникът. Говореше със странен акцент — не беше нито чист английски, нито диалектът, възприет от семействата, които живееха вече от поколения в Америка.
Абигейл погледна Джес и понечи да протестира, но Джес само поклати енергично глава.
— Върнете се при господаря си и му кажете, че повдигне ли още веднъж несправедливо обвинение, ще си има работа с Черния отмъстител. — Той хвърли на един от войниците края на мрежата. — Веднага ги върни в квартирите им — заповяда рязко.
Мъжът, който нарече себе си Черния отмъстител, препусна толкова близо край Бен и войниците, че подковите на коня за малко не им премазаха пръстите.
Когато мина край верандата, на която стояха Абигейл и Джес, дръпна силно юздата на коня, изгледа и двете.
Въпреки маската, закриваща горната част на лицето и триъгълната шапка, нахлупена ниско над челото, личеше, че е много хубав мъж. Пламтящите черни очи пронизваха през процепите на маската, а по-долу се виждаха чувствени, пълни, красиво очертани устни. Черните риза и панталон от трико, както и ботушите, бяха прилепнали като втора кожа към мускулестото, широкоплещесто тяло.
Абигейл въздъхна дълбоко и едва не припадна под погледа на Черния отмъстител. Сигурно щеше да се свлече на земята, ако Джес не я придържаше под мишниците.
Устните на Черния мъж се извиха в усмивка, не подигравателна, а толкова мила и многозначителна, че Джесика трябваше много да се напрегне, за да държи Абигейл изправена.
Все така усмихнат, Черния отмъстител се наведе от седлото, сложи широка длан на тила на Абигейл и я целуна продължително и страстно.
Междувременно Бен и войниците бяха почти забравили причината за появата на Черния отмъстител. Постъпката му беше толкова съзвучна със склонността им към романтичното, пък и на болните от носталгия войници им беше все едно дали ще открият или не чай в мазето на Бен Сампсън. Пред тях стоеше маскиран мъж в черно трико, който препускаше през страната и целуваше хубавите момичета.